Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Трябва да си легнеш и да се наспиш добре — каза тя на отражението си. — Утрото е по-мъдро от вечерта. — В момента бе толкова объркана.
Беше излъгала Девлин, че страда от амнезия. Дали й беше повярвал?
Естествено, че не. Нима беше възможно?
Той пък беше излъгал, че са женени. Ако не й вярваше, че има амнезия, значи съзнаваше, че тя знае, че не са женени.
Може би се опитваше да изтръгне някакво признание от нея. Но нямаше такова чувство. Чрез поведението си показваше, че я иска тук. Но защо? Какво си беше наумил?
Притеснена, тя съблече пуловера си с разтреперани пръсти. В най-добрия случай гърдите й бяха с размер чашка „А“, а този спортен сутиен я правеше напълно плоска. Не можеше да се похвали и със завидни задни части; черният клин, който обличаше за йога, не допринасяше кой знае колко за пораждане на илюзии. Девлин несъмнено бе видял опаковката, така че очевидно целта му не беше пищното й тяло.
Тя се облегна на плота и се взря в огледалото.
Нито пък лицето й, което в момента изглеждаше особено мрачно и непривлекателно. И отблъскващо бледо и потно. И разтревожено. Наистина разтревожено.
Тогава какво преследваше? Какво искаше? Какъв беше планът му — и защо! Защо го правеше?
Тя отвори чекмеджето и там намери какви ли не сапуни и лосиони, всичките в малки мострени шишенца. Приглади косата си назад и си изми лицето, като гледаше да не мокри превръзката. Събу си обувките, свали панталоните и чорапите и ги хвърли на пода. Взе един бърз душ и надяна пухкавия бял халат. Подобно на всички хотелски халати, той беше огромен. Стигаше й чак до прасците, освен това се наложи да навие ръкавите, за да види ръцете си. Завърза колана на възел и отвори вратата.
Спалнята беше празна.
Едва ли беше отишъл далеч. Обеща й да дойде, ако го извика, а този мъж определено беше от онези, които държат на думата си.
Тя се качи във високото легло с четири пилона и въздъхна, когато матракът, възглавницата и хладните меки чаршафи я обгърнаха. Дръпна завивката — лека, но и богата. Три метра над нея таванът блестеше със същия топъл златист цвят като на стената, а фризът на свода бе боядисан в имитация на черешово дърво.
Художникът в нея се възхити на изработката. Изтощената жена не искаше нищо друго, освен да затвори очи и да заспи.
С изключение на…
Наистина ли я искаше тук този тип? Странна идея, но защо иначе би й наговорил такива невероятни лъжи? Защо ще й казва, че му е жена и ще си прави труда да я задържа в… как го бе нарекъл? „Тайната градина“.
Едно нещо знаеше със сигурност — причините му да я затвори тук може и да не бяха почтени.
Красивите сини очи на Медоу, същите онези очи, които я бяха предали, бяха потънали в дълбок сън. Медната й коса светеше като ореол около лицето й върху възглавницата и проблясващите светкавици се отразяваха във всеки сатенен кичур. Кожата й имаше цвета на праскова и беше също толкова мека. Девлин прокара пръсти по бузата й. Долната й устна беше розова и леко подпухнала — всеки път, когато изричаше глупавата си лъжа, тя прехапваше нежната кожа.
Направената от лекарката превръзка беше като голямо бяло петно върху челото й и това, заедно с тъмните кръгове под очите, й придаваше крехък вид.
Струваше му се, че това е мираж.
Знаеше толкова много за нея — но и толкова малко.
Тя имаше име, Медоу. Но не знаеше точно коя е.
Беше крадла с мисия. Но той нямаше представа каква.
Що се отнася до изкуството, окото й беше набито. Но той не знаеше с какво се е занимавала.
И въпреки това знаеше повече, отколкото тя можеше да си представи. Хората от юга имат смущаващо дълга памет, особено когато ставаше дума за скандал, а бабата на Медоу бе най-скандалната личност на цяло поколение. В Амелия шорс не преставаха да говорят за Изабел и за авантюрите й, и за това как бе смирила гордостта на Брадли Бенджамин.
Девлин никога не беше срещал Изабел, но я харесваше.
Години наред, когато беше млад, Брадли Бенджамин тровеше живота на Девлин. Причините бяха какви ли не — двеста и петдесет години съперничество между семействата Фицуилям и Бенджамин, старомодната ненавист на Брадли Бенджамин към успелите жени като майката на Девлин и най-вече чистата, отявлена омраза на Бенджамин към извънбрачните деца. Към копелетата.
Като Девлин.
Брадли го презираше. Защо ли?