Лично правосъдие
- Автор: Кларксон Джон
- Серия: Джак Девлин #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лично правосъдие». Краткое содержание книги:
Джак Девлин е частен детектив в застрахователна компания. Бивш агент от секретните служби, той е обучен да убива ефикасно и безмилостно. След една подгизнала от уиски нощ братът на Джак изчезва.
По-късно е открит в кома. Ключът към престъплението се крие в най-тъмните, най-опасните сенки на нелегалните нюйоркски клубове, в които над нощта властват сексът, наркотиците и безпощадната корупция. И където Джак Девлин ще открие, че смъртта е най-доброто отмъщение…
Третата й постоянна връзка беше Брус. Изглеждаше нормален. Беше ерген. Беше хубав. И нямаше никаква причина Сюзън да не се отпусне и да не се наслаждава на компанията му. За съжаление Брус беше алкохолик, който не искаше да признае зависимостта си. Когато излизаха заедно, ходеха на боулинг, на кино или в дискотеката, която затваряше най-късно. Но всяко излизане започваше с вечеря, а всяка вечеря завършваше с напиване. Брус се наливаше с достатъчно алкохол, за да скъса всяка връзка с действителността. Дори си сипваше по двеста грама уиски в кока-колата, когато ходеха на кино. Брус беше единственият, с когото бе вълнуващо в леглото. Нямаше никакви задръжки. Опитваше всичко. Пиенето го караше да подивява.
Между срещите й с постоянните партньори понякога Сюзън излизаше и с други мъже, които можеха да й доставят онова, от което се нуждаеше в момента. Храна. Билет за пиеса, която искаше да гледа. Возене в лимузина. Някой и друг грам кокаин. Достъп до най-модните клубове. Понякога две-три стотачки. Все пак трябваше да си плаща наема. И да праща пари на Мари и на Сиси. И да плаща все по-набъбващите сметки за медицинско обслужване на Сиси. И да попълва формуляри за кандидатстване в различни специализирани държавни заведения. И да се надява, че Мари ще издържи на артрита, на проблемите със сърцето и на подутите глезени, докато успее да настани Сиси в добро специализирано заведение. Казаха й, че е в списъка на чакащите — можеше да се намери място след около пет години.
Заряза занятията по актьорско майсторство. Престана да се явява на безкрайните прослушвания. И постепенно взе да се отказва от постоянната работа, която си намираше преди. Без да се замисля, че вече бе станала платена компаньонка — проститутка от по-висока класа. И ако имаше някакви съмнения, то Робърт Уекслър веднъж завинаги й наби в главата истината.
Сюзън погледна към електронния часовник до леглото си. Червените цифри показваха 17:27.
Уекслър щеше да дойде да я вземе за вечеря към осем и половина. Щяха да хапнат в някой ресторант докъм десет. След това, между десет и три часа Уекслър щеше да наобиколи различни клубове и нощни свърталища. В три и половина Сюзън щеше да си е на мястото като домакиня в среднощния клуб на Уекслър и щеше да е погълнала достатъчно количество алкохол, за да може да посрещне гостите. Знаеше, че алкохолът бе заменил навика й да смърка кокаин. Но си казваше, че държи нещата под контрол. Пък и алкохолът не можеше да пробие дупка в носната й преграда.
Сюзън Фърлонг стана от леглото и започна ритуала по привеждането си във форма за Робърт Уекслър.
5.
Девлин седеше там, където го бе оставил Летери, и се беше хванал за телефона. В нито една болница нямаше пациент на име Джордж Девлин.
В шест хотела не бе отседнал човек с такова име.
Мерилин му се бе обадила два пъти, докато търсеше различни телефонни номера. Бе успял да й се изплъзне с уклончиви отговори. Не мислеше, че ще успее за трети път.
Захвърли телефонния указател на пода и увеличи звука на телефонния секретар. Ако звъннеше Мерилин, нямаше да говори с нея. Ако се обадеше Джордж, щеше да чуе гласа му и да вдигне телефона.
Набързо си взе душ, като остави вратата на банята отворена, и се преоблече в чисти дрехи. Последните свидетелства за предишната вечер бяха струпани на купчина между шкафа и стената.
Неговият по-голям брат, който беше добър като ангел и се бе грижил неведнъж за него, сега бе изчезнал. Защо? Ако някой бе направил нещо на брат му, щеше да го открие и да разбере защо го е сторил. И да го накара да си плати. Много го биваше и за трите неща.
Срещна се с детектив лейтенант Дейвид Фридман в малък парк, заобиколен от неспирен уличен трафик. Беше на Абингтън скуеър. Представляваше по-скоро детска площадка, която привечер щеше да загъмжи от невръстните отрочета на прибралите се от работа юпита. Но сега беше три следобед и наоколо беше почти безлюдно, ако не се брояха няколкото бездомници и двете жени от Ямайка, които бяха извели децата си на въздух.
Преди година Фридман бе помогнал на Девлин в един случай, който бе завършил със смъртта на много хора, но пък в очите на обществеността изглеждаше, че Нюйоркското полицейско управление се бе справило с разкриването на мащабно престъпление. Случаят бе донесъл на Фридман лейтенантски нашивки, но самият той не искаше повече да преминава през подобна мелница.
Фридман посрещна Девлин с присмехулна усмивка. Беше нисък и жилав, с чуплива черна коса. Имаше резките маниери на нюйоркско ченге, прекарало целия си живот в града. Подаде ръка и Девлин я стисна.