Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
Люк усети някаква странна възбуда. Камел щеше да действа на американска земя. Люк не знаеше нищо за бъдещите жертви, но едно бе ясно — щеше да се пролее твърде височайша кръв.
Призори откраднатият пикап спря на ъгъла на Трийсет и първа и М стрийт във Вашингтонския квартал Джорджтаун. Камел грабна сака, без да каже нито дума, скочи на тротоара и пое на изток. Мина няколко пресечки, стигна до хотел „Четирите сезона“, купи си „Вашингтон Поуст“ във фоайето и спокойно се качи с асансьора до седмия етаж. Точно в седем и петнайсет почука на една врата в дъното на коридора.
— Да, моля — обади се отвътре мъжки глас.
— Търся мистър Снелър — изрече бавно Камел, поставяйки пръст на шпионката. Произношението му беше безупречно.
— Мистър Снелър?
— Да. Едуин Снелър.
Топката на бравата не се завъртя, нито пък изщрака и вратата не се отвори. След няколко секунди под нея промушиха бял плик. Камел се наведе и го взе.
— Окей — рече той високо, за да го чуе Снелър или който там беше в стаята.
— Съседната врата — продължи отвътре Снелър. — Ще чакам да ми се обадите. — По гласа приличаше на американец. За разлика от Люк не бе виждал никога Камел, а и нямаше кой знае какво желание за това. Люк го беше виждал два пъти и наистина имаше късмет, че е още жив.
Стаята на Камел бе с две легла и малка масичка до прозореца. Плътните завеси бяха спуснати — слънцето нямаше достъп вътре. Той остави сака на едното легло, до две дипломатически куфарчета, приближи се до прозореца и надникна навън. После взе телефона и позвъни на Снелър.
— Аз съм. Кажете ми сега за колата.
— Паркирана е на улицата. Обикновен бял форд. Номерата са от Кънектикът. Ключовете са на масата. — Снелър говореше бавно и внимателно.
— Открадната ли е?
— Разбира се, но сме я проверили основно. Чиста е.
— Ще я оставя на летище Дълес малко след полунощ. Искам да я унищожите, ясно ли е? — Английският му наистина беше безупречен.
— Да. — Снелър беше сдържан и делови.
— Много е важно, ясно ли е? Смятам да сложа пистолета в колата. Пистолетите оставят куршуми, а колите могат да бъдат забелязани, така че искам колата да се унищожи заедно с всичко в нея. Разбрано?
— Получих вече същите инструкции — повтори Снелър. Изнесената с тон на превъзходство лекция не му хареса. Не беше новак в бизнеса с убийствата.
Камел приседна в края на леглото.
— Четирите милиона получих преди седмица. С един ден закъснение, държа да добавя. Вече съм във Вашингтон, така че искам следващите три.
— Ще бъдат преведени днес предобед. Такава е уговорката.
— Да, но почвам да се тревожа за тази уговорка. Закъсняхте с цял ден, нали така?
Снелър усети, че го обзема раздразнение и тъй като убиецът беше в съседната стая и нямаше изгледи да излезе оттам, си позволи това да проличи донякъде в гласа му.
— Банката е виновна, не ние.
— Виж ти — ядоса се на свой ред Камел. — Искам вие и вашата банка да преведете следващите три милиона на сметката в Цюрих, щом започне работното време в Ню Йорк. Значи след около два часа. Ще проверя лично дали е изпълнено.
— Добре.
— Чудесно. И не желая никакви усложнения, след като приключа тук. Ще бъда в Париж след двайсет и четири часа, а оттам отивам направо в Цюрих. Искам всичките пари да са преведени, като пристигна.
— Ще стане, ако работата е свършена.
— Работата ще бъде свършена преди полунощ, мистър Снелър — усмихна се на себе си Камел. — Ако, разбира се, информацията ви е вярна.
— За момента е вярна. А днес не се очакват никакви промени. Нашите хора са на улицата. Всичко, което поискахте, е в двете чанти — карти, диаграми, графици, инструменти.