Фаворит

— Извършили сте много щателно разследването — казах аз, — и при това в доста кратък срок.

— Да. Имахме късмет, че намерихме веднага всички, които ни трябваха.

Беше останал още само един документ. Лодж го взе и произнесе бавно:

— Това е докладът от аутопсията на майор Дейвидсън. Причина за смъртта — многобройни вътрешни наранявания. Черният дроб и жлъчката са разкъсани.

Той се облегна на стола и се вторачи в ръцете си.

— А сега, господин Йорк… налага се да ви задам няколко въпроса, които… — и той внезапно ме погледна в очите — няма да ви се сторят много приятни. Но се налага да ми отговорите. — Усмивката му беше напълно дружелюбна.

— Карайте направо — съгласих се аз.

— Влюбен ли сте в госпожа Дейвидсън?

Изправих се на стола си от изненада.

— Не — отвърнах.

— Но живеете с нея.

— Живея с цялото семейство.

— Защо?

— Нямам собствен дом в Англия. Когато се запознах с Бил Дейвидсън, той ме покани на гости през почивните дни. Хареса ми у тях, а и те вероятно ме харесаха. Така или иначе често ме канеха и постепенно гостуванията ми започнаха да стават все по-дълги. Накрая Бил и Сила ми предложиха да се преместя у тях. Но всяка седмица прекарвам ден-два в Лондон.

— От колко време живеете при семейството? — попита Лодж.

— От около седем месеца.

— Отношенията ви с майор Дейвидсън приятелски ли бяха?

— Да, много.

— Ас госпожа Дейвидсън?

— Също.

— Но не сте влюбен в нея?

— Много съм привързан към Сила. Но все едно като към по-голяма сестра — поясних аз, опитвайки се да сдържам гнева си. — Тя е с десет години по-голяма от мен.

Изражението на Лодж ясно подсказваше, че възрастта няма никакво значение в случая. В този момент изведнъж се сетих за полицая в ъгъла, който записваше отговорите ми.

Отпуснах се и спокойно казах:

— Тя много обичаше съпруга си, а и той нея също.

Ъгълчетата на устните на Лодж потръпнаха. За моя изненада изглеждаше като че ли развеселен. Той отново подхвана въпросите си: