Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Джейс, който стоеше пред мен, изгледа брат си, но не каза нищо. Чудесно.
Дорнан се обърна, а лицето му беше като маска от ярост и тъга. Не можех да се спра. Поех си рязко въздух, а очите ми зашариха между Дорнан, Джейс, момичетата и петната кръв по бетона под краката ми, които нито едно търкане нямаше да премахне напълно.
Не исках да се пролива повече кръв заради моите глупави грешки, затова в този момент реших, че независимо от обстоятелствата, тези момичета нямаше да поемат вината за смъртта на Макси. Въпреки че бях сложила пакетчетата с хероин в чантите им.
Въпреки че това можеше да бъде моят край.
Пета глава
Дорнан закрачи напред, прокарвайки поглед по тялото ми, преди да изгледа двете момичета. От всяка пора на тялото му се излъчваше ярост, и можех само да си представя какво ме чакаше след това, ако предположим, че се измъкнех от този покрив без куршум между очите.
Облегна се на парапета на сградата — същият, на който с Джейс бяхме прекарали часове в разговори и съзерцаване на морето под нас — и извади кутия с цигари от джоба си.
Хм! Обля ме леко чувство на задоволство, когато осъзнах, че е започнал да пуши отново. Беше ги отказал, когато бях малко момиченце, някъде преди дванадесет години.
Смотаняк.
Запали, дръпна дълбоко от цигарата и пристъпи напред, издухвайки дима в лицето на брюнетката. Тя се закашля, извръщайки глава и замаха пред себе си, за да прогони облака дим.
Бях толкова изплашена, че можех да забележа всичко случващо се около мен. Ръката, която се впиваше в рамото ми, начинът, по който беше изпълнен с ярост — едва не блещукаше на лунната светлина с трепетите, лазещи по тялото му. Вената на врата му беше изпъкнала и туптеше трескаво, и аз едва се преборих с желанието си да побягна.
Не показвай слабост.
— Възвърнахте ли си паметта вече? — попита я Дорнан с нисък и заплашителен тон. Тя сподави едно тихо ридание и поклати глава „не“.
Той се изкиска, но в звука нямаше никакъв хумор. Премести се пред другото момиче, извади цигарата от устата си и притисна запаления край в коляното й. Тя подскочи, изревавайки от болка, и се опита да обърне стола си назад, само за да се окаже прикована обратно за него от чифт големи ръце.
Погледнах към Дони, който ми отправи самодоволен поглед и извита нагоре горна устна в отговор.
— Ами ти, блонди? — изръмжа Дорнан. — Откъде взе хероина, който уби шибаният ми син? А?
Тя не отвърна, просто продължи да издава онези хлипащи звуци, които караха лицето на Дорнан да почервенява.
— Кой, по дяволите, уби сина ми!? — прогърмя гласът му толкова силно, че ушите ме заболяха, а гърдите ми завибрираха. Разклати момичето здравата, а начинът, по който беше хванал раменете й изглеждаше еднакво болезнен и познат.
Тя започна да плаче.
— Не знам — отвърна и ме посочи. — Тя ми даде едно хапче и от тогава не си спомням нищо друго.
Страхотно. Всички очи се извърнаха към мен, а хватката на рамото ми беше толкова силна, че имах чувството, че плешката ми ще се счупи на две.
— Сами? — попита Дорнан дрезгаво. — Давала ли си хапче на тази уличница?
Кимнах с глава, правейки най-невинните очи на които бях способна.
— Макси имаше цяла торбичка от тях. Не намерихте ли остатъка?
Дорнан килна главата си настрани с диви, кървясали очи.
— Не — въздъхна. — Намерихме малко отровен кокаин в чантите им — посочи към момичетата, които се свиваха на местата си — и ако скоро не ми кажат откъде са го взели — погледна всяка една от тях с драматична пауза, — ще се наложи да извадя пистолета си и да им отнеса главите.
— Кокаинът беше на Макси — намесих се аз. Дорнан обърна главата си рязко към мен и момичетата си отдъхнаха.
— Защо, по дяволите, синът ми би си взел кокаин от друг доставчик? Взимаме директно от един дилър и досега стоката винаги е била чиста.
Свих рамене.
— Мисля, че имаше проблем. И то голям. Винаги беше напрегнат, нали?
Дорнан се намуси и погледна към Джейс и останалите братя.
— Момчета?
Дони стисна рамото ми почти до счупване, карайки ме да се превивам от болка.
— Нямаше проблем — каза насмешливо.
Дорнан издърпа оръжието от колана си и насочи дулото към челото ми.
— Каза ми от кой го е взел — казах отчаяно.
Дорнан присви рамене сякаш казваше: „Така ли? И от кой?“. Приведе се напред и аз заговорих толкова силно, че да ме чуе само той.