Господарят на войната

— Защо ти е тя? — попитах недоумяващо.

— Аз вра ли си носа в твоите работи? — отговори ми Мерлин с въпрос. — Идвам ли да ти задавам глупави въпроси за копия и щитове? Досаждам ли ти непрекъснато с идиотски забележки за начина, по който раздаваш правосъдие? Интересувам ли се от твоите реколти? Накратко, правя ли се на глупак, проявявайки желание да се меся в твоя живот, Дерфел?

— Не, господарю.

— Тогава умолявам те не ме разпитвай за моите работи. Не е дадено на полските мишки да разбират живота на орела. А сега хапни малко сирене, Дерфел.

Нимю отказа да яде. Бе заприличала на черен облак, ядосана от начина, по който Мерлин бе отхвърлил твърдението й, че Артур е действителният владетел на Думнония. Мерлин не й обръщаше внимание. Предпочиташе да дразни Гауейн. Повече не спомена Мордред, нито пък поде разговор за плановете си в Мей Дун. Макар че накрая все пак отвори дума за Съкровищата, докато ме изпращаше към външната порта на двореца, където Исса все още ме чакаше. Черният жезъл на Друида потропваше по плочите на двора, където тълпата бе наблюдавала виденията да идват и да си отиват.

— Имам нужда от хора, нали разбираш — каза Мерлин. — Защото ако трябва да се призоват Боговете, ще има много работа, която двамата с Нимю просто няма да можем да свършим сами. Ще ни трябват сто човека, може и повече!

— Каква ще е тая работа?

— Ще видиш, ще видиш. Хареса ли ти Гауейн?

— Изглежда има желание да помага.

— О, няма съмнение, но дали това е достойно за възхищение? И кучетата те гледат с такава готовност. Той ми напомня за Артур, когато беше малък. Изпълнен с желание да върши добро.

Мерлин се изсмя.

— Господарю — започнах аз, — какво ще стане в Мей Дун? — толкова ми се искаше да ми вдъхне увереност.

— Ще призовем Боговете, разбира се. Процедурата е много сложна и аз мога само да се моля да не объркам нещо. Нимю, както може би си забелязал, смята, че още от сега съм поел по грешен път, но то ще си покаже, ще се разбере. — той направи няколко крачки умълчан. — А ако направим всичко както трябва, ако успеем, Дерфел, какво ще видим само! Ще видим как Боговете идват с цялата си мощ. Манауидан, крачещ през морето, целият мокър и величествен. Таранис, който разцепва небето със светкавици, Бел и след него огнена диря, оставена в небесата и Дон, стъпила здраво сред облаците със своето огнено копие. Това ще трябва да стресне християните, а! — Мерлин направи две нескопосани танцови стъпки просто за удоволствие. — Тогава епископите ще подмокрят черните си раса, нали?

— Да, но не можете да сте сигурен, че ще стане — казах аз, жадувайки да ме увери в обратното.