Сливане
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-135-Х
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Сливане». Краткое содержание книги:
Хората най-напред достигат звездите, пътувайки болезнено бавно с подсветлинна скорост… после откриват мрежата Бозе, която позволява корабите да скачат мигновено от едно място на галактическия ръкав в друго. След като влизат в мрежата, те откриват загадъчни артефакти, оставени преди няколко милиона години от изчезнала раса. Неразбираеми за човешки и за нечовешки умове, артефактите видимо не се подчиняват на природните закони.
КОЙ ЩЕ НАСЛЕДИ ВСЕЛЕНАТА?!
Загадъчната раса на Строителите е определила правилата на играта преди десет милиона години. Те са прости. Правила няма. Само една раса ще бъде техен спътник.
Дали това ще сме ние?
Луис наблюдаваше, но не намери нищо интересно за гледане. Просто една обикновена планета, която се върти около оста си така, както се е въртяла през последните стотици милиони години и както несъмнено ще продължи да се върти и през следващите.
— Виждате ли я? — Атвар Х’сиал плуваше във въздуха над него.
— Разбира се, че я виждам. Да не мислиш, че съм сляп?
— Искам да кажа… виждате ли промяната?
Трябваше да мине още едно цяло завъртане преди Луис да почувства как дъхът му секва. Най-после я видя.
— Окото!
Окото на Гаргантюа. Оранжево-червеният атмосферен вихър, който гледаше злобно от екваториалните ширини на планетата, постоянно циркулиращата форма, гигантският водовъртеж от замръзнали газове, ураганът широк четирийсет хиляди километра… поддържан не от природата, а от присъствието в неговия център на вихър на транспортната система на Строителите.
— Окото е изчезнало!
— Наистина е изчезнало — безоката глава на Атвар Х’сиал кимна. — Изчезнало е безследно, макар че е било тук, откакто има хора на системата Мандъл да го наблюдават. И това неизбежно навежда на тревожната мисъл: ако транспортната система на Строителите на Гаргантюа е изчезнала, тогава съществува голяма вероятност същото да е станало с входната точка към тази система на планетоида Глистър. И наистина не мога изобщо да открия никаква следа от Глистър дори с най-мощните детекторни прибори на кораба. Сега, тъй като Глистър е изчезнал…
Ненда изрева. Глистър е изчезнал! А неговият кораб — „Хев-ит-ол“, единственото нещо, което притежаваше — беше останал на Глистър.
Цялата работа трябва да беше някакъв номер, който Атвар Х’сиал се опитваше да му изиграе.
Той се хвърли към сикропеанката и заразмахва юмруци.
Луис грешеше относно физическите сили на Атвар Х’сиал. Тя беше не четири пъти по-силна от него, а по-вероятно десет пъти.
Сикропеанката без усилие го хвана с два предни крайника, обърна го надолу с главата и изсъска укорително — ехолокаторен еквивалент на груб жест.
— Какво целите, Луис Ненда? И защо? И аз като вас съм на този кораб непрекъснато от напускането на Дженезий. Обикновено не ми приписват скромност, но признавам, че в този случай измама по начина, по който вие си мислите, не е в моите възможности… Независимо дали го желая или не. Отново ви казвам, нима бих могла да направя Глистър и „Хев-ит-ол“ да изчезнат, докато пътувахме от Торвил Анфракт?
Луис престана да се мъчи да се освободи, стараеше се само да диша. С тази хватка сикропеанката можеше да му счупи ребрата. Добре, че феромонната реч не изисква използване на бели дробове.
— Добре. Добре. Сега можеш да ме свалиш. Успокой се! — когато краката му стъпиха на пода, той се олюля поради твърде бързото обръщане. — Виж, Ат. Опитай се да погледнеш на случилото се от моя гледна точка. Ако „Хев-ит-ол“ беше твой кораб и аз дойдех и ти кажех, че е изчезнал… нямаше ли да се разгневиш и да направиш онова, което направих аз?
— Гневът, ако това означава изгубване на контрол, е чужд на една сикропеанка. И при съществуващото несъответствие в ръста и силата, за вас е добре, че аз не реагирам по този начин.
— Естествено. Но ме разбра.
— Така сигурно, както е сигурно, че вие не ме разбрахте. Загубата на „Хев-ит-ол“ е нещастие, но изчезването на транспортната система на Строителите е несравнимо по-важно. Ние повече не можем да се надяваме да посетим артефакта на Серенити с богатствата на Строителите, които той съдържа. Освен това моето убеждение, че в целия Спирален ръкав продължават да се извършват важни промени, остава непоклатимо. Събитията на и около Гаргантюа по-ясно от всякога посочват Строителите като причина за тази промяна.
— Не се шегувай, Ат. Те са си отишли най-малко преди три милиона години.
— Това, което си е отишло, може и да се върне. Артефактите на Строителите все още съществуват навсякъде в Спиралния ръкав. Необходим ни е експерт по тях. Почти ми се иска да можех…
— Какво да можеш? — Ненда улови във феромоните скрит намек, име на лице, което щеше да бъде премълчано.
— Нищо. Но след като Окото на Гаргантюа си е отишло и Глистър е изчезнал, изглежда няма смисъл да ходим на Гаргантюа. Чудя се…
Феромоните не носеха никаква словесна структура. Вместо това Луис Ненда видя дублетните светове на Куейк и Опал да се въртят един около друг.