Чудесният панаир
- Автор: Константинов Константин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудесният панаир». Краткое содержание книги:
Константин Константинов
Чудесният панаир
— Кри-кри — каза домашното щурче. — Хайде, нали ще ходим на панаир? Или ти забрави? Хайде, ставай, че брат ми чака вън. Той ще ни води.
Данчо скочи.
— Тю-ю! Забравих наистина! Хайде, готов съм.
На двора намериха полското куче. Двамата братя си пошепнаха нещо и после тримата поеха през рътлината. Беше слънчева сутрин. Отсреща гората бе същинска тъмна стена. Пътечката се виеше като змийче. Щом стигнаха до първите дървета — чу се силно потропване. Надалеч някой се отзова. Един кълвач чукаше по кората на едно дърво и някъде из гората отговори друг.
Данчо се спря нерешително.
— Не бой се! — обади се щурчето. — Той е на стража — обажда, че иде някой. Тук не обичат хората, защото между тях има и зли. Но ти си мъничък, и щом си с нас — не се бой. Хайде! — И тръгнаха.
Влязоха по-навътре и изведнъж в ушите им гръмна шум и врява от всички горски гадинки. Зайци удряха барабани по поляните и викаха всички на панаир. Цвъртяха птички. Из дупките подаваха глави къртици. Бързаха нанякъде мравки и бръмбари. Чуваха се пищялки и тропот на хоро.
Данчо се ококори и зяпна от смайване. Щурчето го гледаше усмихнато и шепнеше:
— Кри-кри… Чакай де, още какво ще видиш!
Вдън гората на широка поляна бе нареден горският панаир. Какво ли нямаше тук! Също като в града: продавачи, купувачи, сергии, навалица и врява до Бога! Не знаеш де по-напред да спреш и какво да гледаш!
Ей тука разположили стоката си цял полк мравки. Продават житни зърна и семена от цветя. Орляк птичета, обиколили тяхната сергия, цвъртят и се пазарят. За едно червейче искат десет зърна. Един рошав врабец, пристигнал от града, няма с какво да плати, току гледа да клъвне незабелязано и да хвръкне.
— Ами я виж тука! — кимна щурчето на Данчо и го бутна по лакътя.
На едно малко одърче Таралежко-Бежко бе наредил няколко четки и важно-важно се разхождаше наоколо.
— Хайде! Четки за коса, четки за дрехи! Всякакви!
До него два папуняка бяха се накичили с шарени пера, въртяха се пред всички и ги показваха, а две лисичета ги гледаха смаяно.
— Пиу — изсвири нещо на ухото на Данчо. Той се обърна. Над главата му един кос бе наредил на клончето свирки и викаше:
— Свирки! Свирки! Най-хубавите свирки в света!…
— Карай нататък! — рече щурчето. — Колко работи има още да видиш!
Из въздуха се гонеха пъстри пеперуди. Насред поляната шуртеше вадичка. Отвъд вадичката Кума Лиса беше сложила няколко китки червени репички и моркови. Две-три зайчета с вирнати уши се бяха спрели до нея и приказваха.
— Не може, лелините, не може — думаше Лиса. — Един морков — за едно яйце!
В това време някой издебело се обади:
— Добър ден, кума! Как е търговията — върви ли?
Данчо се обърна и замря от страх. Вълчо с булката си бяха спрели до Лиса.
— Не бой се! — пошепна щурчето. — Днес всички тук са добри: никой никому зло не прави. Пък нали ти казах, ти си мъничък. Малките деца и зверовете ги обичат…
Отминаха по-нататък. Току до Лиса една катеричка продаваше в малки кошчета орехи и лешници. А на земята до нея две врани бяха наредили пъстри парченца стъкла, тенекийки и парцалчета за накит.
— Знаеш ли, аз май ожаднях — прошепна Данчо. — Хайде да отидем до изворчето.
— А, чакай! Тук аз ще те черпя — усмихна се щурчето. — Я ела насам! — И възвиха встрани, отдето се чуваше чуруликане и бръмчене на много гласове. Сякаш целият малък хвъркат свят се бе събрал тука.
Посрещна ги една калинка. Щурчето й пошепна нещо. И тя ги поведе. Тук бяха нацъфтели безброй различни цветя: момини сълзи, макове, горски тамян, мащерка, здравец, камбанки и божури. В чашката на всяко цветче имаше бистра и студена роса и всяко от животинчетата идваше да утоли жаждата си с каквото му се прище.
— Ха сега опитай от всичките! — рече щурчето. — Пък аз да наредя с брата си нещо. — И те се отстраниха малко. Данчо се напи с роса и цял засмян, отиде до щурчето.
— Хи-и! Какъв панаир! — извика той. — По-хубав от нашия в града! Ами де е брат ти?
— Той има работа сега. Нали е музикант — отиде да събере другите, та да ни посвирят.
— Брей! И музика има! Ами акробати има ли? — извика Данчо.
— Как може да няма! — отвърна щурчето. — Бива ли панаир без акробати? Я погледни там!
Между два стръка папрат беше опната тънка като паяжина тревица и по нея се премяташе и скачаше във въздуха един голям зелен скакалец. Данчо извика:
— Браво-о! — и запляска с ръце.
Скакалецът се спря, мръдна дългите си мустаци и му се поклони. После пак заскача.
— А сега да идем при хорото и при люлките и да се връщаме! — каза щурчето.
— Да се връщаме ли? Ти луд ли си! Не, не се връщам аз. Да се полюлея, че тогава!