Картбланш [bg]

Бонд му повярва.

— Това се нарича „олекотяване“. Много по-лесно се компресират. Обикновено самите продукти не са проблем, когато се стигне до изхвърляне. Опаковките имат много по-голям обем. С отпадъчните материали се справяхме лесно, докато не се променихме в консуматорско индустриално общество и започнахме масово производство на стоки. Как да дадем продуктите в ръцете на хората? Опаковаме ги в стиропор, слагаме ги в кутия и после, за бога, ги пускаме в найлонови торбички, за да ги занесем вкъщи. А, и ако е подарък, увиваме го в цветна хартия и завързваме панделка! Коледа е абсолютен ураган от отпадъци.

Извисявайки се, Хидт огледа империята си и продължи:

— Повечето заводи за преработване на отпадъци са на площ между петдесет и седемдесет и пет акра31. Нашият е на сто акра. В Южна Африка имам още три завода и десетки трансферни станции, където камионите, които виждате по улиците, закарват боклука за компресиране и транспортиране в депа за обработване. Аз пръв отворих трансферни станции в южноафриканските гета. За шест месеца страната стана шейсет-седемдесет процента по-чиста. Наричаха найлоновите торбички „националното цвете на Южна Африка“, но вече не е така. Аз се справих с проблема.

— Видях камиони, които пренасят отпадъци от Претория и Порт Елизабет в двора тук. Защо?

— Специализиран материал — уклончиво отговори Хидт.

Опасни вещества? — зачуди се Бонд.

— Но трябва да тълкувате правилно речника, Терон. Остатъците от храна наричаме мокри или органични. „Вторични суровини“ са сухите материали като хартия, картон и тенекиени кутии. От домовете и офисите събираме „твърди градски отпадъци“, или ТГО, а от строежите и разрушените сгради — отломки. Има и институционални, комерсиални и индустриални отпадъци. Най-общият термин е „смет“, но аз предпочитам „отпадъци“. — Хидт посочи на изток, към задната част на завода. Всичко, което не се рециклира, отива там, в работната зона на сметището, където се заравя на пластове в пластмасова обшивка, за да предпазва бактериите и замърсяването да не проникнат в земята. Ще я забележите, като потърсите птиците.

Бонд проследи погледа му, който се насочи към връхлитащите чайки.

— Наричаме сметището Секция „Изчезване“.

Хидт поведе Бонд към входа на дълга сграда. За разлика от другите работни бараки постройката имаше внушителни врати, които бяха заключени. Бонд надникна през прозорците. Работници разглобяваха компютри, харддискове, телевизори, радиопредаватели, пейджъри, мобилни телефони и принтери. Имаше контейнери, препълнени с батерии, електрически крушки, компютърни харддискове, платки, жици и чипове. Персоналът носеше повече предпазни облекла от другите служители — противогази, тежки ръкавици и очила или цели маски за лицето.

— Това е нашият отдел за електронни отпадъци. Наричаме го „Силициевата секция“. Електронните отпадъци съставляват повече от десет процента от смъртоносните вещества на Земята — тежки метали, литий от батерии. Да вземем например компютрите и мобилните телефони. Те имат живот най-много две-три години и хората ги изхвърлят. Чели ли сте предупредителната брошура, която ви дават заедно с лаптопа или телефона, „Изхвърлете правилно“?