![Невидимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/6/nevidimiya-bg-download.jpg)
Невидимия [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимия [bg]». Краткое содержание книги:
Той си спомни горещата вълна от пламтящия купол в Охайо. Пепелта, сипеща се като смъртоносен, сив сняг. Воя на всепоглъщащите пламъци.
Имаше обаче една разлика. Преди три години циркът беше празен. Днес огнената стихия заплашваше да погълне хиляди мъже, жени и деца.
Помощникът на Кадески, Кейтрин Тюни, млада брюнетка, показала своите качества в Дисниленд, преди да постъпи на работа при него, се приближи към него. Това беше едно от важните умения на Кейтрин — да предусеща мислите му по почти телепатичен начин.
— Какво има? — прошепна тя.
Той ѝ разказа наученото от Линкълн Райм и полицията.
— Какво ще правим? — попита тя.
Той се замисли за момент, сетне ѝ даде инструкции. Накрая завърши:
— След това се махаш.
— А ти?
— Действай — нареди твърдо той; стисна ръката ѝ и добави с по-мек глас: — Ще се видим навън. Всичко ще се оправи.
Тя понечи да го прегърне, но нещо в погледа му я спря. Наоколо имаше много зрители и Кадески не искаше някой да усети, че нещо не е на ред.
— Върви бавно — заръча. — Не спирай да се усмихваш. Преди всичко ние сме артисти, не забравяй.
Кейтрин кимна и отиде първо при техника по осветлението, после при диригента. Накрая зае позиция до главния вход.
Кадески оправи вратовръзката и закопча сакото си. Погледна оркестъра и кимна. Отекна думкане на барабани.
„Време е за представление“ — помисли си той.
С широка усмивка излезе в средата на арената. Публиката утихна. Той спря в самия център на манежа и барабаните заглъхнаха. Два ярки прожектора се насочиха към него. Макар че осветителят действаше по негова заръка, той затаи дъх, помисли, че яркият блясък би могъл да е от бомбата.
Ала усмивката не слизаше от лицето му. Вдигна микрофона и заговори със спокоен, приятен, властен глас:
— Добър ден, дами и господа, добре дошли в „Сирк фантастик“. За днес сме ви приготвили едно удивително представление. И за начало ще ви помоля за извинение. Страхувам се, че ще се наложи да ви създадем малко неудобство, но ви уверявам, че усилието си струва. Подготвили сме специален номер извън купола. Отново моля за извинение… Опитахме се да вкараме хотел „Плаза“ вътре, но ръководството му не се съгласи. Клиентите им нямало да са особено доволни.
Замълча, докато отшумят смеховете.
— Ще ви помоля да запазите билетите си и да излезете навън, в парка.
Тълпата зашумя, недоумяваше какво може да е това представление.
Той се усмихна и продължи:
— Разположете се удобно навън. Ако от мястото си виждате сградите на Южен Сентрал Парк, значи ще имате идеална видимост за номера.
Сред публиката зазвучаха смях и възбудени обсъждания. Какво бяха подготвили? Дали щяха да представят акробатически номера между небостъргачите?
— И така, първо задните редове, моля. Използвайте най-близките изходи.
Лампите светнаха. Той видя Кейтрин, застанала на изхода; усмихваше се и подканваше зрителите да излизат по-бързо. „Моля те — помисли си той, — излизай. Бягай!“
Зрителите разговаряха възбудено — той виждаше само силуетите им на светлината на прожекторите. Споглеждаха се и се чудеха кого да пуснат да мине първи, към кой изход да се насочат. Хващаха за ръчичките децата си, взимаха чантичките, пликчетата си с пуканки, проверяваха дали пазят билетите.
Кадески следеше изтеглянето им с усмивка. В също време обаче си мислеше:
Чикаго, Илинойс, декември 1903 година. На едно матине при знаменития номер на Еди Фой в Ирокезкия театър един от прожекторите се запалва и огънят бързо се разпространява от сцената към предните редове. Две хиляди зрители се втурват към изходите, задръстват ги и пожарникарите не успяват да влязат. Повече от 600 души загиват в ужасни мъки.
Хартфорд, Кънектикът, юли 1944 година. Пак матине. В цирка на братята Ринглинг, Барнъм и Бейли, точно когато знаменитата фамилия Уоленда започвала известния си акробатически номер, в единия край на купола възниква малък пожар и скоро обхваща цялото шапито, което е промазано с катран и парафин. За броени минути 167 души са обгорени, задушени или смачкани.
Чикаго, Хартфорд и още много градове. Хиляди загинали при пожари в театри и циркове. Какво щеше да стане тук? С това ли щеше да се запомни „Сирк фантастик“, неговият цирк?