![Родени да убиват [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/0/rodeni-da-ubivat-bg-download.jpg)
Родени да убиват [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-190-6
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Родени да убиват [bg]». Краткое содержание книги:
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишърс Уикли
„Ханибал Лектър ли? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
Да, вярно е — миналото може да те унищожи, да те разкъса и разпердушини също както и кошмарните, безцветни хищници от морската утроба. То бе унищожило и Грейс Пелтие, протягайки мъртвешка ръка някъде изпод калта и наносите на едно езеро в Северен Мейн, повличайки я надолу и все по-надолу към небитието. Грейс, Къртис и Джак Мерсие — те тримата бяха свързани от мечтите, безследното изчезване и неизбежната ексхумация на Баптистите от Арустук. Грейс дори не е била родена, когато те са изчезнали, и все пак част от нея е била сякаш заровена заедно с мъртвите им тела, а краткият й живот е бил белязан от свързаната с тях мистерия.
Сега една случайност изваждаше на бял свят истината за трагичната им кончина. И те се връщаха на този свят, разкъсали ефимерната преграда, която разделя настоящето от миналото и бъдещето, живота от смъртта.
И аз самият ги бях видял.
— Отивам на север — казах на глас. — По някакъв начин всичко е свързано с Баптистите от Арустук. Искам да огледам мястото, където са ги заровили.
Луис ме изгледа продължително, Ейнджъл мълчеше.
Нещата се повтарят, повтаряха се и сега. Отново старата история. И те го знаеха.
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО
Откъс от аспирантската работа на Грейс Пелтие
Поради редица стечения на обстоятелствата не разполагаме с точни сведения за същността на връзката между Лайл и Елизабет. Но е съвсем резонно да допуснем, че тя е била основана и на значително сексуално привличане. По онова време Елизабет била хубава жена на около 35 години. Трудно е да намерите ранни нейни снимки, на които тя да не е усмихната и приветлива, макар че в по-късните фотографии ще я видите в мрачното присъствие на съпруга й — доста по-въздържана и някак сериозна. Тя произлиза от малко и бедно семейство, била е умна и възприемчива и при по-добро обкръжение, да речем, в една по-либерална и образована атмосфера, съответно и при по-добри финансови възможности вероятно би се развила значително. Но съдбата я свързала с Франк Джесъп, човек с малко земя и пари, при това цели 15 години по-възрастен от нея. Както и да гледаме на нещата, този семеен съюз едва ли е бил особено сполучлив или щастлив, а Франк не бил добре и със здравето. Така малко по малко пропастта между съпруг и съпруга се задълбочила, особено през годините след раждането на първото им дете на име Джеймс.
От друга страна, Лайл Келог бил две години по-млад от Елизабет, съответно 17 години по-малък пък от съпруга й. На останали от онова време снимки го виждаме плещест, среден на ръст, с възгруби черти — с други думи, съвсем не е бил хубавеляк в конвенционалния смисъл на думата. Всички източници потвърждават, че бил щастлив в семейния си живот и, изглежда, Елизабет Джесъп трябва да е оказала невероятно силно влияние върху него, че Лайл не само да рискува брака си и евентуалния гняв на Преподобния Фокнър, а да отстъпи и пред личните си силни религиозни убеждения.
Онези, които го познават добре, твърдят, че бил мил и дори чувствителен човек, същевременно бил склонен да спори продължително с хора, значително по-добре образовани от него, и то по не особено ясни религиозни проблеми. Притежавал голяма колекция религиозни трактати и есета и бил готов да пътува дни наред само и само да чуе проповедта на особено известен пастор. Именно по време на едно такова пътуване се запознал и с Преподобния Фокнър.
Междувременно около ноември 1963 г. Фокнъровият деспотизъм вече се проявявал съвсем категорично. Подобно на Санфорд, той изисквал абсолютно подчинение и забранявал контактите с хора извън комуната. Изключение в това отношение направил само веднъж — през първите седмици на зимата, когато наредил всяко семейство да пише на роднините си, за да помоли за помощ под формата на храна, дрехи или пари. Но тъй като повечето хора били вече отчуждени от семействата си, въпросните писма се оказали предимно безрезултатни, макар че пък Лина Майърс изпратила известни средства.
Единственият роднина, който се опитвал да се свърже пряко с членове на комуната, бил един от братовчедите на Катърин Корниш. Той дори довел на място един заместник-шериф, защото се опасявал, че с близките му може да се е случило нещо лошо. На Катърин й разрешили кратка среща с братовчеда, но само в присъствието на Фокнър, и то за да го разубеди в опасенията му. Според Елизабет Джесъп след това обаче цялото семейство Корниш било наказано да прекара последвалата нощ в неотоплен хамбар в непрестанни молитви. А когато накрая хората изтощени заспали, върху тях хвърлял ледена вода самият Ленърд Фокнър, който наричал себе си „Адам“.