Сенки в снега [bg]

Да слуша.

Това беше работата й в момента. Единствената й работа. Сега главен инспектор Гамаш поверяваше цялата си кариера, а може би и живота на полицай Моран, в нейните некадърни ръце.

— Защо още не са проследили разговора? — поинтересува се полицай Никол. Завъртя се на стола така, че отново да е с лице към екраните, и натисна няколко бутона на клавиатурата. Гласът на началника стана по-ясен и по-чист. Сякаш Гамаш бе в стаята при тях.

— Поради някаква причина не могат да го засекат — отвърна Бовоар и се наведе над стола, за да се вгледа почти хипнотизирано в танцуващите назъбени линии по мониторите. — Когато все пак го прехванат, всеки път изглежда, че Моран е на различно място, сякаш се движи.

— Може и да е така.

— Веднъж е до границата със САЩ, друг път — в Арктика. Не, той не се движи. Но сигналът — да.

Никол изкриви лице в гримаса.

— Според мен главният инспектор е прав. Не звучи като нещо, скалъпено от фермер, изпаднал в паника. — Обърна се към Жан Ги: — Как мисли той, за какво става въпрос?

— Няма представа.

— Сигурно е нещо мащабно — промърмори Никол и се съсредоточи върху екраните и гласовете. — Щом са убили полицай и са отвлекли друг, а после са се обадили на главния инспектор.

— Трябва да намери начин да общува с нас без знанието на главния комисар — обясни Бовоар. — В момента Франкьор наблюдава всичките му съобщения.

— Няма проблем. Дайте ми паролата на компютъра му и ще открия зашифрован канал.

Инспекторът я изгледа мълчаливо.

— Какво? — попита жената и се усмихна. Дори усмихната не бе привлекателна и Жан Ги отново усети предупредителни тръпки. — Нали вие дойдохте при мен? Искате ли да ви помогна, или не? Сър?

— Зора се оказа буйно дете — долетя гласът на Гамаш. — В момента й растат зъбки. Влюбена е в одеялото, което сте й изпратили със Сюзан.

— Радвам се — отговори Моран. — Исках да й подарим барабани, но Сюзан каза, че май е по-добре да изчакаме.

— Прекрасно. Можеш да изпратиш и малко кофеин, и кученце — засмя се Гамаш.

— Сигурно ви липсват, сър. Синът ви и внучките ви.

— И снаха ми — допълни главният инспектор. — Да, но им харесва в Париж. Не можем да им се сърдим за това.

— По дяволите. Няма ли да забави темпото — каза Никол раздразнено. — Трябват ми паузи.

— Ще му кажа.

— Е, побързайте, де! — настоя полицайката. — И ми донесете паролата.

Никол обърна гръб на Бовоар и той си тръгна.

— Сър — промърмори под носа си, докато се изкачваше забързано по стълбите. — Сър, идиотка такава.

Когато стигна до осмия етаж, вече дишаше тежко и се спря, за да си поеме въздух. Открехна вратата и забеляза, че главен комисар Франкьор е наблизо. От високоговорителите се носеха познатите гласове.

— Някой обадил ли се е на родителите ми? — питаше младежът.