Отразена в теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-045-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Отразена в теб». Краткое содержание книги:
Гидиър Крос беше пожарът, който ме изгаряше с пламъците на най-тъмната наслада. Не можех да стоя далеч. Не исках. Той беше моят наркотик... моята страст... моето желание... Беше мой.
И двамата имахме рани, останали в душите ни от мрачното минало. Между нас нямаше как да се получи. Беше прекалено трудно, непоносимо болезнено... но имахме и невероятни мигове, когато сме в пълна хармония.
Съзнателно ме игнорираше. Съвсем очевидно отказваше да ми обърне каквото и да е внимание още от момента, в който влязохме в заседателната зала на „Крос индъстрис“, като изключим беглото ръкостискане, когато господин Уотърс ме представи. Моментното докосване до ръката му премина като ток през мен, тялото ми веднага разпозна неговото, усети, че то му бе доставяло удоволствие през цялата изминала нощ. Гидиън сякаш изобщо не регистрира контакта, погледът му се спря някъде над главата ми и той просто каза небрежно: „Госпожице Трамел“.
Държанието му нямаше нищо общо с онова от предишното ми посещение в тази зала. Тогава той не можеше да откъсне поглед от мен. Тогава съвсем очевидно и нахално бе съсредоточил цялото си внимание върху мен, а когато излязох от стаята, ми беше заявил, че иска да ме чука и няма да се спре пред нищо, за да го направи.
Този път се изправи рязко, когато срещата свърши, ръкува се с Марк и с господин Уотърс и излезе от стаята, като ми хвърли бегъл и неразгадаем поглед. Двете му директорки, и двете привлекателни брюнетки, бързо го последваха.
Марк ме погледна въпросително от другия край на масата. Аз само поклатих глава.
Върнах се обратно на бюрото си. Трудих се усилено до края на работния ден. По време на обедната почивка останах на бюрото си и се опитах да съставя програма за посещението на баща си. Спрях се на три неща — Емпайър стейт билдинг, Статуята на свободата и бродуейско представление. Щяхме да отидем до Статуята на свободата само ако той наистина имаше желание да го направим. Помислих си, че в противен случай можем да пропуснем корабчето и да я погледнем от брега. Баща ми нямаше да остане дълго в града, затова не исках да претрупвам престоя му с непрекъснато тичане насам-натам.
Използвах последната си почивка за деня, за да позвъня в офиса на Гидиън.
— Здрасти, Скот — поздравих секретаря му. — Възможно ли е да говоря с шефа ти съвсем за кратко?
— Изчакай за момент да проверя.
Вече бях готова да чуя отказ, но след няколко минути ме свързаха.
— Какво има, Ева?
Замълчах за миг, наслаждавайки се на гласа му.
— Извинявай, че те безпокоя. Въпросът ми вероятно е много глупав, като имам предвид случващото се, но… ще дойдеш ли утре на вечеря, за да се запознаеш с баща ми?
— Да, ще бъда там — отвърна той рязко.
— Ще доведеш ли и Айрланд? — Изненадах се, че гласът ми не потрепери от огромното облекчение, което изпитах.
Настъпи мълчание, последвано от кратко:
— Да.
— Добре.
— Днес имам късна среща, затова ще се срещнем направо при доктор Питърсън. Ангъс ще те закара. Аз ще взема такси.
— Добре.
Отпуснах се на стола, а вътре в мен проблесна искрица надежда. Фактът, че искаше да продължим терапията и да се срещне с баща ми, беше добър признак. Двамата с Гидиън бяхме затънали в проблеми. Но той все още не се беше отказал.
— Ще се видим там.
В шест без петнайсет Ангъс ме остави пред кабинета. Влязох вътре и видях доктор Питърсън, който ми махна през отворената врата на кабинета си, изправи се от бюрото и ми подаде ръка.
— Как си, Ева?
— Била съм и по-добре.
Погледът му се спря върху лицето ми.
— Изглеждаш изморена.
— Всички така казват — отвърнах сухо.
— Къде е Гидиън? — попита той и погледна през рамото ми.
— Днес има някаква късна среща, затова ще дойде по-късно.
— Добре — каза доктор Питърсън и ме покани с жест да седна на дивана. — Това е чудесна възможност да поговорим само двамата. Има ли нещо по-специално, което би искала да обсъдим, преди да дойде той?
Настаних се на дивана и си излях душата, разказах на доктор Питърсън за прекрасното пътешествие до самотната къща в Северна Каролина и за неочаквания обрат, който настъпи от началото на седмицата.
— Нищо не разбирам. Имам усещането, че е в беда, но не мога да го накарам да сподели нищо. Напълно се е отчуждил от мен в емоционално отношение. Честно казано, имам чувството, че непрекъснато ме подхвърля насам-натам. Освен това се тревожа, че промяната в поведението му може да се дължи на Корин. Всеки път, щом се изправим пред някоя трудност, се оказва, че тя е причината. — Погледнах пръстите си, които бяха вплетени един в друг. Това ми напомни за навика на майка ми да стиска и усуква кърпичка в ръцете си, затова си наложих да се отпусна. — Започвам да си мисля, че тя го държи по някакъв начин и той не може да се откъсне от нея, независимо какви чувства изпитва към мен.