Неудържимата армия [bg]

Комисарят извика Веранк.

— Поразен в гърлото, докато е пикаел. Погледни височината — каза Адамсберг, като застана пред чинията с лице към прозорчето. — Стрелата го е улучила право във врата.

— Мамка му, Жан-Батист, прозорчето има железни решетки. И от двете им страни няма повече от двайсет сантиметра разстояние. Каква е тази стрела? Зад прозореца ли е стоял стрелецът? Но Есталер щеше да го види, за бога!

— Това е стрела от арбалет, много мощна стрела от арбалет.

Веранк подсвирна през зъби от яд и изненада.

— Средновековно оръжие, значи.

— Не непременно. Луи. Ако съдя по това, което се показва от раната, хващам се на бас, че е накрайник на стрела от ловен арбалет. Много съвременен. Лек, солиден и точен, с остри като бръснач крилца, които предизвикват кръвоизлив. И сигурна смърт.

— Ако обаче улучиш — каза Веранк, като заобиколи трупа и опря лице на решетката на прозорчето. — Погледни широчината. Едва мога да прекарам ръката си. С малко късмет стрелецът е трябвало да застане на по-малко от пет метра, за да произведе подобен изстрел, без да се опира на решетката. Есталер щеше да го види. Светлината от уличната лампа стига дотам.

— Не с малко късмет, Луи. А с компаунден арбалет например. С визьор. От четирийсет метра улучваш мишената. От петдесет, ако си добър. А за да притежава такова оръжие, стрелецът със сигурност е добър. Във всички случаи това означава, че е бил в гората, в самия й край. Стрелял е напълно безшумно и е имал достатъчно време да си отиде, преди ченгетата да забележат пораженията.

— Ти да не би да разбираш от арбалети?

— Бях елитен стрелец по време на военната ми служба. Караха ме да стрелям с всички оръжия, които можеш да си представиш.

— Странно — каза Веранк, като се обърна. — Сменил си е дрехите.

Адамсберг набираше номера на Емери.

— Какво е сменил?

— Дрехите си. Мортанбо се е преоблякъл. Сложил е поло и подходящ панталон от сива фланела. Защо го е направил, след като е бил затворен вкъщи?

— За да хвърли дрехите, с които е бил в затвора, за какво друго? Нормално е. Емери, да не те събудих? Тичай насам. Мортанбо е мъртъв.

— Не е ли могло да почака до утре?

— Кое да почака?

— Преобличането.