По-добре мъртви
- Автор: Чайлд Ли, Чайлд Андрю
- Серия: Джак Ричър #26
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-527-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-добре мъртви». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.
Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви.
Тази поредица води до пристрастяване.
Ню Йорк Таймс
Фентън бе унищожила първия транспондер. Но сега идваше друг. Скрит в димната бомба. И той щеше да дойде тук след броени минути. Да се насочи право към сградата, в която се намирах в момента. В която работеха двеста души. В която имаше уникална апаратура и безценни доказателства. Нищо чудно, че Дендонкър толкова много искаше да транспортирам бомбата. От самото начало целта му е била тя да попадне в ЦАТВУ.
Лейн се намръщи.
– Прекъсна срещата, за да говориш за кондоми? Какво ти става?
Първата бомба на Майкъл бе пристигнала в ЦАТВУ преди седмици, първоначално с невредим транспондер. Но сградата не бе хвръкнала във въздуха. Защото онова, което е трябвало да взриви бомбата, не е било тук. Явно бе дошло по-късно.
– Пристигнали ли са нови взривни устройства през последните три седмици? – попитах аз.
Лейн погледна часовника си.
– Разбира се.
– Някое от тях да е било по-голямо от обичайното?
– Нямам право да разкривам подобна информация. Твърде секретна е.
– Стига, Лейн! Важно е!
– Защо?
– Дълга история. Човек със склонност към кодирани съобщения е изпратил предупреждение, че транспондерът в бомбата, която пристига, ще взриви нещо съвсем друго. А не бомбата, в която се намира.
Лейн се усмихна и поклати глава.
– Не. Теорията ти не издържа. Защото, за да бъде тя вярна, устройството, което вече се намира тук, би трябвало да разполага със съответстващ транспондер. А не сме получавали подобни устройства.
– Сигурен ли си? Нали каза, че някакви улики чакали да се заемеш с тях?
– Въпрос на приоритети. Някои наистина изчакват реда си за обстоен анализ. Така е. Но не ги прибираме в някой склад, когато дойдат. Всеки детайл се изследва още при пристигането. Заснема се. Описва се. Транспондерите са нещо твърде необичайно за нас. Ако бе пристигнал транспондер, щях да знам.
– Тези огледи и описи… Винаги ли се правят? Без изключения?
– Приоритетните случаи отиват директно при колегите, които се занимават с планиране на анализа. Те подготвят документацията. Всички останали случаи подлежат на първоначален оглед. Без изключение. – Лейн замълча за секунда. – Всъщност имаше едно изключение. Камион бомба. Достатъчно мощна, за да разруши малък град. Пристигна от чужбина. Беше прекалено голям и не се побираше на рампата, затова го върнахме в старите ни офиси в Куонтико. Мястото там е огромно. Може да побере няколко десетки такива камиони.
– Ами ако нещо пристигне, докато разговаряме?
– Предполагам, че и това е възможно. – Лейн извади телефона си и проведе кратък разговор. – Не. Нищо ново не е постъпвало днес.
Въпреки това косъмчетата по врата ми настръхнаха.
– Когато бомбата на Ма… на Халил пристигне, трябва да я спрете. Не я пускайте вътре.
– Невъзможно.
– Защо? Нали не сте допуснали големия камион?
– Не, но той дойде по шосе. Имаше охрана. Бомбата на Халил пристигна със самолет. Не можем да я транспортираме по пътната мрежа без съответната охрана. Ами ако стане нещо? Ако е заредена с химически оръжия? Ако загинат хора? Защото сме я изпратили в нарушение на всички правила. Заради една твоя догадка.
– Но…
На вратата се почука. В стаята влезе друг агент, доста по-млад. Изглеждаше напрегнат.
– Тук е, сър. Устройството от Тексас.
– Отлично. – Лейн тръгна към вратата. – Остани тук, за да правиш компания на господин Ричър. Ще се върна веднага щом огледаме устройството и попълним документите.
……
Замислих се за камиона бомба. Лейн бе заявил, че бомбата е достатъчно мощна, за да разруши малък град. Това не ми хареса. Никак не ми хареса. Бях доволен, че камионът не е тук. Предположих, че транспондерът на Майкъл е трябвало да детонира именно тази бомба. Тя бе единствената, която хората от ЦАТВУ не бяха прегледали, а останалите не разполагаха с транспондери. И тогава се сетих нещо друго. Отпращането на камиона обясняваше внезапната промяна в плановете на Дендонкър. Който ми бе казал да оставя димната бомба на паркинга на хотела. Ако някой наблюдаваше ЦАТВУ, Дендонкър щеше да научи, че няма нужда да изпраща втори транспондер.