2-Под този мъж
- Автор: Малпас Джоди Эллен
- Год: 2016
- Язык: испанский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717140
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «2-Под този мъж». Краткое содержание книги:
– Благодаря! – Не съм сигурна дали съм благодарна за роклите, или за това, че се изпусна да признае, че е на трийсет и седем. Което и да е от двете, аз съм едно много щастливо момиче.
– Беше удоволствие. – Той взима чантите от мен. – Ще получа ли друго представление? – вдига вежди.
– Разбира се. – Не мога да отрека колко е разумен. – Но няма да видиш вечерната рокля.
– Коя избра? – пита любопитно. Той хареса всички, но не видя роклята, която безопасно е прибрана в плик за дрехи.
– Ще разбереш по-късно. – Вдишвам аромата му, когато сгушва лице във врата ми. – Значи моят мъж наближава четирийсетте – закачам го.
Той се отдръпва и извърта очи, после хваща ръката ми и ме повежда през магазина.
– Това тревожи ли те? – пита небрежно, но знам, че се притеснява от възможността възрастта му да ме тревожи наистина.
– Никак. Но защо тревожи теб?
– Ава, помниш ли едно от първите неща, които ми каза? – казва и поглежда надолу към мен.
Как бих могла да забравя? И все още не знам откъде се появи въпросът за възрастта му.
– Защо ме излъга?
Свива рамене.
– Защото нямаше да попиташ, ако не беше проблем.
Усмихвам се.
– Не ме тревожи ни най-малко на колко години си. Това бял косъм ли е? – питам привидно сериозно, когато се качваме на ескалатора.
Джеси застава на долното стъпало и се обръща с лице към мен. Така сме почти на едно ниво.
– Мислиш ли, че си забавна?
Не мога да запазя изражението си бездушно, а когато се навежда и ме метва през рамо, едва не изписквам. Не може да се държи така в „Хародс“! Поправям се. Джеси няма никакво уважение към общественото мнение. Ще ме вдигне, ще ме отвлече и дори ще ми бъде бесен, когато пожелае. Изобщо не му пука, а и на мен, честно казано.
Изнася ме от магазина насред Найтсбридж и ме оставя да стъпя на краката си отвън. Оправям роклята си, поемам подадената му ръка и тръгваме обратно към колата. Дори не му се присмивам. За него се превърна в ежедневие да ме разнася, независимо дали сме насаме, или на публично място.
– Ще обядваме в имението – казва, докато слага чантите в багажника, и ме настанява в колата. Пъхва се до мен и ме дарява с моята усмивка, а после слага очилата си. – Наслаждаваш ли се на деня си дотук?
Да, преди да ми напомни, че трябва да отидем до имението. Трябва да изтърпя и цяла вечер там.
– Много. – Не мога да се оплача обаче. Нали съм с него.
– Аз също. Сложи си колана! – казва, пали двигателя и изфучава в обедния трафик. Пуска уредбата и смъква прозореца, за да може Найтсбридж да чуе „Дакота“ на „Стереофоникс“.
8 Верига универсални магазини в Обединеното кралство. – Бел .прев.
9 Номер пет по английската номерация за обувки отговаря на трийсет и седем и половина по европейската. – Бел .прев.
10 Chloé – известна френска модна къща. – Бел .прев.
Деветнадесета глава
Джеси набива спирачки пред имението. Джон ни чака на стълбите. Има само няколко коли, сред които и моята. Бях забравила, че е там.
– Хайде, искам да свърша и да се прибера, така че да ми останат няколко часа, в които да си само моя – казва той, хваща ръката ми и ме повежда.
– Заведи ме у дома тогава – промърморвам и си спечелвам нежно намръщване.
– Не съм чул това – мънка той тихо.
– Ава – Джон ми кимва, докато минаваме, и тръгва след нас.
– Всичко наред ли е? – пита Джеси и ме повежда към бара. Няма никого, като се изключи персоналът, който нервно се върти наоколо. Той ме настанява да седна на един стол и сяда на друг срещу мен, като отпуска ръката ми в скута си. Забелязвам, че Марио лъска уредите.
– Всичко е наред – избоботва Джон. – Доставчиците на храна са в кухнята, а групата ще бъде тук в пет, за да направи пробите. Сара държи всичко под контрол. – Той маха на Марио, а аз се наежвам при споменаването на нейното име.
– Чудесно, къде е тя? – пита Джеси.
– В кабинета ти. Подготвя торбичките с подаръци.
Торбички с подаръци? Какво се слага в торбичка с подаръци за празник на секс клуб? О, Боже! Дори не искам да знам.
Марио се приближава и премята кърпата за полиране през рамо. Автоматично отговарям на топлата му усмивка. Той е най-милият мъж.
– Искаш ли питие? – пита Джеси и стиска ръката ми в скута си.
– Само вода, моля.
– Нека са две, Марио. – Той се обръща към мен: – Какво искаш за ядене?
Е, това е лесно.
– Стек – казвам с широко отворени очи, изпълнени с ентусиазъм. Тук правят най-хубавия стек, който някога съм яла.
Той се усмихва.
– Марио, кажи на Пит, че искаме два стека, средно добре изпечени, пресни картофки и салата. Ще ядем на бара.