Интимно предателство
- Автор: Басо Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миглена Пройнова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интимно предателство». Краткое содержание книги:
Морган се почувства победен от доводите й. Тя беше права. Трябваше да й разкаже всичко.
— Седни, Алиса. Ще говоря дълго.
И той започна разказа си със срещата с лорд Касълриг и завърши с плана да залови Фолкън, като му заложи капан.
Алиса мълчаливо го слушаше и се опитваше да запомни всяка подробност от невероятните събития.
— Ти не вярваш, че Тристан може да е замесен, нали? — попита тя, след като Морган спря да говори.
Той поклати глава:
— Разбира се, че не!
— Ще бъде ли безопасно тук, в Рамсгейт, за Катрин? И за баба?
— Не се безпокой. Вече съм се разпоредил за допълнителна охрана.
— Трябва да ти призная, Морган, че намирам всичко това за много…
— Невероятно?! Споделям чувствата ти, скъпа.
— Сигурен ли си, че никой от двамата Дюпон не е Фолкън?
— Не съвсем. Но колкото и да мисля, не откривам възможност да са успели да се доберат и до трите места, в които бях скрил документите. Просто нямаха достъп. Невъзможно е да са го направили без съучастник.
— Ами слугите?
— Същото е. Не биха могли да достигнат и до резиденцията ми в Лондон, а още по-малко до Уестгейт Менър.
Алиса се сепна.
— Значи затова дойде през май в имението на баща ми. За да откриеш онези документи в бюрото и да проследиш нишката, която води до френския шпионин. Предполагам, че му дължим благодарност.
— Как стигнахте до това внезапно решение, мадам?
— Ако не трябваше да търсиш плика със секретните документи в старото бюро, никога нямаше да се върнеш в Уестгейт Менър. Така че Фолкън е отговорен за нашата женитба.
Морган се изсмя.
— Ще се радвам да го информирам за този интересен факт, когато най-после се срещнем.
— Сигурен ли си, че планът ти ще проработи? — попита Алиса, като не пропусна да забележи, че той остави въпроса й за идентичността на Фолкън без отговор. Бе сигурна, че Морган подозира някого.
— Уверен съм, че добре съм заложил капана. Стръвта е толкова голяма, че той няма да й устои. Освен това, ако предположението ми излезе вярно, Фолкън ще е вече в замъка. Остава ни само да го пипнем на местопрестъплението.
Алиса го погледна настойчиво:
— Кого подозираш, Морган?
— Гилбърт Гренъм, брата на Каролайн — тежко въздъхна дукът. — Не ми се иска да е вярно, но знам колко обезоръжен е младежът в присъствието на Маделин Дюпон. Всички мъже вършат глупости в името на любовта.
— Боже мой — снижи глас Алиса. — Бедните Каролайн и Присила. Те толкова го обичат.
— Трябва да се докаже първо. Има и още една възможност, но тя е направо смешна на пръв поглед — промърмори той на себе си и прегърна Алиса. — Не се безпокой за това, скъпа. Ще се погрижа за всичко.
— Вярвам ти, Морган — отговори тихо тя. — Ако има нещо, с което бих могла да помогна…
— Не — твърдо отговори мъжът. — Няма да те излагам на никаква опасност. Ще трябва да ми обещаеш, че няма да се месиш!
— Ще направя каквото ми кажеш, Морган. — Тя отбягваше очите му. Нямаше никакво намерение да стои настрана, ако разбереше, че го грози опасност. — Ще бъдеш внимателен, нали?
— Да — отговори автоматично той, наклони глава и започна да я целува. — Мисля, че се претоварваш с работа, любов моя…
— О, така ли? — гърлено се засмя тя, защото той дразнеше с целувки ухото й.
— Като твой съпруг се считам за длъжен да ти напомня, че трябва да си почиваш. Остави този бал засега — въздъхна Морган и прокара пръсти по устните й. — Мисля, че леглото няма да ти се отрази зле.
— Ако и вие се присъедините към мен, Ваша светлост, никога няма да си почина!
Глава 22
Три седмици по-късно Алиса стоеше до Морган и с безизразно лице приемаше поздравленията на семейството на Каролайн, на което я представяха в момента. Гренъм бяха пристигнали рано сутринта в деня на бала, съпроводени от Тристан и Каролайн. Лейди Гренъм, дребна, набита жена непрекъснато кръжеше около Алиса и сипеше ласкателства за новата дукеса и раждането на Катрин. За разлика от нея барон Гренъм избоботи няколко думи за поздрав и незабавно започна разговор за коне с Морган.
Присила я поздрави, като че ли бяха стари приятелки, и после й представи брат си, Гилбърт. Алиса се насили да се усмихне, като си помисли, че пред нея може би стои един френски шпионин. Но не успя да види в хубавия млад мъж нищо подозрително.
Извини се на групата с неотложни ангажименти по подготовката на бала и заедно със старата дукеса, която веднага предложи помощта си, излязоха от стаята.