Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Обикновено се образува втвърдяване на мястото на инжекцията. То остава няколко месеца и не трябва да ви безпокои.
Сега ще говорим за трите съставни части на тази комбинирана ваксина.
335. Ваксината против коклюш е една от съставките на дифтеткока. Тя се приготвя от убити възбудители на коклюша. Тя не предпазва напълно срещу коклюш. но ако ваксинираното дете се разболее, болестта протича леко. Коклюшът е опасна болест за кърмачетата и затова ваксинациите се започват толкова рано.
Необходими са 2–3 инжекции и известен период от време, преди ваксината да може да стимулира организма да си изработи висока устойчивост. Така че не може да се очаква незабавно действие, ако първата ваксинация е направена, след като детето вече е било в контакт с болен.
336. Дифтеритният анатоксин е втора съставна част на дифтеткоковите инжекции. Дифтерийният токсин (отровно вещество, отделяно от дифтерийните бактерии, което предизвиква уврежданията при заболяване) се обработва химически, за да се превърне в неотровно вещество — токсид. При инжектиране той може да стимулира организма да си изработи имунитет срещу дифтерийния токсин. Препоръчват се 3 инжекции в ранния кърмачески период и реваксинацията на 1-год. възраст и след това всеки 3 години. По този начин детето ще бъде почти сигурно защитено от дифтерия.
337. Тетаничният анатоксин е третата съставка на дифтеткоковите инжекции. Тя се приготвя от отровното вещество (тетаничен токсин) в тетаничните бактерии. След няколко инжекции организмът се стимулира да си изработи бавно дълготраен имунитет срещу тетанус. Трябва да се прави разлика между термичния токсоид и антитоксина, който представлява противотетаничен конски серум и дава бърза, но временна защита.
Тетанусът е опасна инфекция. Бактериите най-често се срещат в почвата или на други места, където е имало конски и говежди тор. Бактериите все още доста често се намират и по градските улици. Инфектирането с тетанус е по-вероятно при дълбоки наранявания. Например най-опасни са дълбоките пробождания с гвоздей в обора. Много хора смятат, че има опасност от тетанус, ако гвоздеят е ръждив. Това не е вярно.
В наше време при тежко нараняване на дете, което си е изработило имунитет в резултат на ваксинация с тетаничен анатоксин, се прави само реимунизация с анатоксин, за да се засили имунитетът. Но ако лекарят не знае дали изобщо е правена ваксинация с тетаничен анатоксин, за по-сигурно той трябва да инжектира противотетаничен конски серум (т. 338). Ето защо трябва винаги да носите имунизационен паспорт, когато сте далеч от вашия лекар.
Имунитетът срещу тетанус се изработва бавно и едва след втората инжекция достига такова ниво, което осигурява безопасност на детето. Така че няма смисъл да се започва ваксинация, след като детето се нарани тежко. В такъв случай трябва да се инжектира конски серум, за да се получи незабавна защита.
Реваксинация се прави една година след ваксинирането и след това на всеки три години. Освен това, ако детето някога тежко се нарани, трябва да му бъде направена още една инжекция с тетаничен анатоксин. Тя веднага повишава нивото на имунитета.
338. Противотетаничен антитоксин (конски серум). Дълго преди откриването на тетаничния токсоид, който осигурява дълготраен имунитет, се използуваше антитоксичен конски серум. У коне се инжектират тетанични бактерии, докато в кръвния им серум се образува имунитет срещу тази болест. Част от този серум се инжектира у човек, който е получил тежко нараняване. По този начин човек заема част от устойчивостта на коня, но тя трае само няколко седмици. Лошото при инжектирането на конски серум е, че след две или повече седмици той предизвиква серумна болест (копривна треска и температура). След първото инжектиране може да настъпи и рязко повишаване на чувствителността на организма към серума. В такъв случай повторното инжектиране може да бъде понесено много тежко, ако не се вземат специални мерки.
Ако нараненото дете или възрастен нямат имунитет след ваксинация с тетаничен анатоксин или нямат доказателства за това, често пъти е трудно да се реши дали е необходимо да се инжектира конски серум, напр. ако раната не е дълбока или ако не е сигурно дали в нея са попаднали тетанични бактерии. Този въпрос трябва да се разрешава във всеки отделен случай от лекари и от родители. Серум обикновено не се дава за порязвания и драскотини, които детето получава в къщи.
339. Ваксинация срещу вариола. Тя е задължителна за всички кърмачета. Прави се, преди кърмачето да навърши една година. когато то я понася по-леко. Вариолата е сериозна болест и ваксинацията е сигурно превантивно средство.