Обещай ми вечността
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещай ми вечността». Краткое содержание книги:
— Сигурно. — Сарказмът й не убягна на Матю. — Не е редно, сър — продължи тя, говорейки като необразовано хлапе от низините. — Вие сте капитанът, нали така? Подът е за такива като мене.
— Напротив, Люк, харесва ми да си тук, до мене.
Ръката му се обви около кръста й и я притегли към него.
Лили ахна и замря, не искайки да повярва на това, което подсказваха думите на Матю. Никога, откакто го познаваше и споделяше леглото му, не би заподозряла, че харесва момчета. Какъв извратен човек беше той? Нима жените не му бяха достатъчни? Явно не, защото сега притискаше тялото си към нейното и тя чувстваше топлината, която се излъчваше от него.
— Не! — Отчаяният й вик накрая привлече вниманието на Матю и той я поотпусна, което позволи на Лили да се дръпне. — Не съм… от онези! Моля ви, пуснете ме да ида горе при екипажа. Там ми е по-удобно.
Сега имаше още една причина да го мрази. Клариса знаеше ли, че той харесва момчета?
Нещо изръмжа подозрително в гърците на Матю, но Лили не му обърна внимание, когато ръцете му се обвиха отново около нея и я задържаха здраво на мястото й. Когато той повече не можеше да се сдържа, смехът заизлиза от устата му на шумни тласъци.
Лили замръзна, внезапната му веселост я обърка. На какво се смееше той? Какво беше направила, че да предизвика развеселяването му?
— Пуснете ме! — настоя тя; гневът й растеше с всяка изминала минута.
— Глупаче такова, просто исках да видя колко време ще се преструваш.
— Ти си разбрал?
Лицето й стана бяло като стена. Взря се невярващо в Матю и замръзна на място.
— Да не мислиш, че няма да позная собствената си жена? Познавам всеки разкошен инч от красивото ти тяло. В мига, когато те докоснах, разбрах, че си ти. Защо, според тебе, те пратих в каютата? Трябваше да ми се махнеш от погледа, докато се успокоя. Не знаеш колко малко ми трябваше да те ступам. Още не съм сигурен, че ти се е разминало. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш на борда на „Морския ястреб“?
— Аз… аз…
Проклета да бъдеше, ако му каже, че първоначално беше искала да бъде с него, че не можеше да понесе мисълта за дълга раздяла.
— Толкова непоносима ли беше мисълта да се разделиш с мене? — запита Матю.
В гласа му имаше нежност, която Лили отчаяно се опита да пренебрегне.
— Не! Изобщо не е това. Аз… исках да помогна във войната.
— Лъжеш. По дяволите, Лили, не знаеше ли, че няма да успееш с преструвката? Не знаеше ли на каква опасност се излагаш? Не само от британците, но и от моите хора. Сред тях няма много джентълмени и някои, особено ако дълго време са лишени от жени, се задоволяват с млади момчета по същия начин, както ти предположи за мене. Защо, според тебе, не съм си взел момче за прислужник в каютата? Страхувах се, че екипажът ще го вземе за женчо. Мога да те уверя, че го сторих нарочно.
— Какво ще правиш с мене? — запита Лили, рискувайки гнева му.
— Първо ще те любя, а после ще те откарам обратно в Ню Орлиънс.
— Не.
— Какво „не“? Не искаш да се любиш с мене или не искаш да се връщаш в Ню Орлиънс?
— Искам да се върна в Ню Орлиънс — каза Лили, вдигайки предизвикателно брадичка, — но решително няма да ти позволя да си с мене.
Матю се намръщи.
— Това пък откъде ти хрумна? Само преди броени дни много искаше да се любиш с мене.
— Това беше… преди.
— Преди кое?
— Лъжливо копеле такова! — избухна тя, отвратена от преструвките на Матю. — Видях те, че качи Клариса на кораба вечерта преди отплаването! Видях те да я целуваш и да я отвеждаш в каютата си. Да не мислиш, че съм глупава и не знам какво е ставало тук?
Матю изстена ядосано.
— Какво, според тебе, се е случило?
— Защо ме измъчваш така? Вярвах ти. Обеща да ми бъдеш верен, но господ знае колко често си се срещал с Клариса в Ню Орлиънс, докато се преструваше, че си много зает с различни неща, свързани с военните приготовления.
— Бързо умря вярата ти, Лили — изрече Матю. — Какво трябва да кажа, за да те убедя, че не съм нарушил обета си към тебе?
— Твърде късно с — заяви Лили снизходително.
— Господи! Кажи ми защо се маскира и дойде на кораба, а аз ще ти кажа защо Клариса дойде да ме търси тук.
— Пусни ме, отивам горе.
— Лили, няма да излезеш от това легло. Защо се промъкна на борда на „Морски ястреб“?
— Защото бях глупачка! — избухна тя. Викът й завърши с нещо, подозрително приличащо на изхлипваме. — Обичах те! Исках да бъда с тебе, дори ако е опасно. Заблуждавах се, че и ти ме обичаш.
— Не си се заблуждавала, аз наистина те обичам. Ако стоиш мирно, ще ти кажа какво правеше тук Клариса.
— Не искам да го чуя — настоя упорито Лили.