Пръстенов свят II [The Ringworld Engineers - bg]

Накрая Най-задния каза на библиотекарката:

— Това е достатъчно.

Луис се изтърколи и скочи на крака.

Харкабийпаролин си разтриваше гърлото. Видяха как кукловодът само за няколко минути пусна четирите откраднати ролки през четящото устройство.

— Останалото е работа на компютъра. Заложил съм всички въпроси в програмата. Стига отговорите да се съдържат в записите, ще ги узнаем след броени часове. Но какво ще правим, Луис, ако тези отговори не ни харесат?

— Искам първо да чуя въпросите.

— Забелязана ли е в историята на Пръстенов свят някаква дейност, свързана с поддържането му в изправност? Ако да, то ремонтните устройства от едно място ли са идвали? Дали поправките са по-чести в някоя област? Съществува ли част от този свят, която да е в по-добро състояние от останалите? Моля, отбележете всички отпратки към същества, имащи прилики с паките! Видът на бронята мени ли се според разстоянието от някоя отправна точка? Какви са магнитните свойства на основата и изобщо на скрита?

— Браво на теб.

— Пропуснал ли съм нещо?

— …Ъ-ъ, да. Ще бъде от полза да научим и най-вероятния източник на лекарството за безсмъртие. Очаквам да е Големия океан, но нека все пак попитаме.

— Ще добавя въпроса. Но защо Големия океан?

— Е, отчасти защото се набива в очи. И отчасти понеже един-единствен път намерихме запаси от лекарството. Бяха у Харлоприлалар. А на нея пък се натъкнахме съвсем наблизо до океана.

„Да не споменавам — каза си Луис, — че и корабът се тресна в Пръстеновия свят сравнително недалеч. Късметът на Тила Браун изкривява всички вероятности. Можеше да ни запрати право към Ремонтния център още при първата експедиция.“

— Харкабийпаролин, хрумва ли ти нещо друго?

Гласът й вече стържеше.

— Не мога да проумея с какво се занимавате.

Как да й обясни?

— Нашата машина е запомнила всичко от записите. Сега й казваме да рови в паметта си, за да търси отговори на определени въпроси.

— Попитайте я по какъв начин да спасим света!

— Уви, трябва да е нещо по-конкретно. Машината запомня, сравнява и изчислява, но не мисли самостоятелно. Не е от най-мощните.

Тя поклати глава.

— Ами ако отговорите не ни вършат работа? — заинати се Най-задния. — Не можем и да избягаме.

— Ще опитаме друго…

— Помислих за останалите ни възможности. Трябва да обикаляме в полярна орбита около слънцето. Така ще намалим риска да ни удари парче от разпадналия се пръстен. Ще включа стазисното поле в „Иглата“ и ще чакаме да ни спасят. Никой няма да ни отърве, но този вариант поне е по-добър от алтернативата.

„И до него може да опрем“ — каза си Луис.

— Чудесно. Все пак имаме около две години, за да измъдрим по-приемлив изход.