Романтична афера

— Тайлс не е глупак.

В очите на Хамилтън проблесна тревога.

— Искаш да кажеш, че той знае какво се случи днес?

— Да, Тайлс знае какво точно стана с револвера му. И много добре му е известно, че аз съм химик. Не се изисква кой знае колко ум, за да се свържат фактите.

— По дяволите, Бакстър! Ако той знае за барута, може да обвини теб! Може и да те предизвика на дуел. Ти ще се превърнеш в следващата му жертва!

— Да не искаш да кажеш, че се тревожиш за мен?

— Няма да бъде правилно, ако Тайлс се опита да отмъщава на теб, защото си ми помогнал да спася живота на Норис.

— Мога да те уверя, че между мен и Тайлс няма да има никакъв дуел. Някога бяхме приятели в Оксфорд. Въпреки че поехме по различни пътища, между нас има нещо общо, което нищо не би могло да разруши или промени.

Хамилтън го погледна в недоумение.

— Каква връзка?

— И двамата сме незаконородени.

— Не разбирам. Какво общо има това с всичко, което се случи?

— Обстоятелствата около рождението на човек има учудващо влияние върху това какви приятели ще има той по-късно. Вземи например твоето приятелство с Норис. Общото, което имате двамата, е това, че сте наследници на благороднически титли и състояния. Този фактор ще създаде между вас връзка, която ще продължи през целия ви живот. Може би ти ще имаш син, който ще се ожени за неговата дъщеря, и така нататък. Това е светът, такъв е животът.

— Разбирам какво имаш предвид. — Хамилтън се размърда смутено. — Въпреки това, което си мислиш, аз съм много щастлив, че тази сутрин на Норис не се наложи да разчита на благоразположението на Тайлс.

— Тайлс може да бъде много непредвидим, мога да те уверя в това. Мисля, че достатъчно говорихме за дуела. — Бакстър се опря с две ръце върху бюрото. — Нека да се върнем към по-належащи неща. Трябва да открием този проклет магьосник, преди да е поставил на риск нечий друг живот.

— Съгласих се да ти помогна, но все още не мога да повярвам, че той е искал Норис да умре. — Хамилтън разтри уморено врата си. — Сигурно експериментът е проведен неправилно.

— Не съм толкова сигурен, че е направил грешка и не е целял именно смъртта на Норис.

Хамилтън бързо вдигна поглед.

— Какво искаш да кажеш?

— Подозирам, че резултатът от цялата тази работа е бил повече от задоволителен, що се отнася до магьосника.

— Но за какво говориш? Защо магьосникът ще иска Норис да умре?

— Този е един от многото въпроси, които искам да му задам. Сега ми разкажи всичко, което знаеш.

— Няма да е лесно — въздъхна Хамилтън. — Всъщност аз никога не съм виждал лицето му. Магьосникът винаги носи черен костюм, когато идва при нас. И широка качулка. Това е част от играта.

— В такъв случай приемам, че той се е появявал пред теб и приятелите ти поне няколко пъти. Сигурно има нещо характерно за този човек, което можеш да си спомниш.

— Да, той има много странен глас. — отвърна Хамилтън.