Лаура
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Соня Славчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лаура». Краткое содержание книги:
Лаура Блекторн доста често си е патила от мъжете, за да им се доверява сега — особено на някого, когото смята за груб, безчувствен убиец. Когато пистолетът най-накрая увисва в кобура на кръста му, Лаура възнаграждава силния човек на закона с възторга и сладостта на любовното великолепие и заема своето място като негова годеница.
Тази вечер той разруши стената, зад която се беше крил петнайсет години. Тази вечер бе освободил онази част от себе си, която винаги бе държал здраво и не бе изпускал дори за момент. Резултатът беше неочакван и поразителен. Толкова много искаше Лаура, че почти не можеше да се контролира.
За пръв път в живота си започваше да разбира какво има предвид Монти като казваше, че ако не бъде с жена ще се пръсне. Но не бе така лесно да прогони мъжа в себе си, който не искаше да се предаде толкова бързо. Той искаше да знае как може да се люби с жена в една пещера насред планинския каньон. Искаше да знае какво е станало с мечтата му да сподели живота си и първото любовно усещане с млада, чиста и непорочна жена.
Но Хен не се чувстваше виновен. Лаура бе дошла при него, защото го обичаше и остана точно заради това. Не виждаше нищо позорно. Тя дойде при него, защото той се нуждаеше от нея така, както от никой друг в живота си. За себе си тя не искаше нищо. Не искаше дори да я обича в замяна.
Но той я обичаше. Обичаше я с цялата сила, на която бе способен. Беше започнал да се страхува, че е обречен никога да не опознае любовта, да не може да изпитва нищо към една жена, освен уважение и приятелство. Тялото му говореше, че страховете му са неоснователни.
— Искам да те гледам — прошепна той.
— Може би ще ти харесам повече, ако съм малко по-загадъчна. Чувала съм, че жената изглежда по-привлекателна на светлина от огън.
— Можеш да затъмниш и най-яркото слънце с красотата ти.
Сякаш ток премина през Хен, когато разкопча ризата й и мушна ръка отдолу, за да погали гърба й. Кожата й беше невероятно мека и топла, а косата й, хладна и влажна, миришеше на дъжд. Той се почуди дали не измръзва. Не искаше да направи нещо, което да я изплаши. Не искаше тя да се страхува от него.
Лаура се извърна така, че ризата да се плъзне по рамото й. Ръката й го докосна, спусна се надолу по неговата и хвана дланта му. Като я взе в своята, тя я придвижи нагоре по тялото си, докато достигна гърдите й.
Хен се вцепени, очаквайки позволение да продължи.
— Докосни ме тук — каза Лаура като насочи пръстите му към набъбващите си зърна. Бавно се отпусна назад и легна върху одеялото, а полулегналото тяло открито го приканваше.
През целия си живот Хен не беше виждал нещо по-красиво. Изкушаваше се да седне и да я гледа до насита. Но едно по-силно желание да я докосва и усеща взе връх над благоговението му. Протегна се и погали корема й. Кожата й бе гладка и мека. Стомахът й се повдигаше в ритъм с дишането. Ръката му се насочи към гърдите й и ги докосна. Лаура затаи дъх и дишането й се учести.
— Да не би да ти причинявам болка?
— Не — каза Лаура и протегна ръка. — И аз искам да те докосвам.
Заля го вълна на необуздани усещания. Никой не го бе докосвал така досега. Това беше нещо ново и разтърсващо. Допирът на пръстите й по гърдите и раменете му го влудяваше. Взе ръцете й в своите и легна до нея.
— Сигурно всичко обърквам — каза той като целуна върховете на пръстите й. — Но не мога да мисля, когато правиш такива неща.
Тя вдигна ръцете му към устните си и каза:
— Мислиш ли, че аз мога, когато ти ме докосваш?
— Не знам. Знам само, че ме подлудяваш.
— Тогава ме прегърни — каза Лаура.
Хен обви ръце около нея и легна по гръб, като я притегли върху себе си. Влажната й коса покри лицето му. Лаура я отметна назад, като тръсна умело глава.
— Така по-добре ли е — попита тя.
Вместо да отговори Хен взе лицето й в ръцете си и я целуна силно и продължително. После се намери върху нея. Ръцете му инстинктивно галеха гърдите й, докато отново я целуваше. И отново като следваше първичното си желание, и покри с целувки по шията, спусна се надолу към гърдите, които се втвърдиха.
Той продължи по-бавно, защото се страхуваше да не я нарани или изплаши. Но дълго сдържаните му желания избухнаха и пометоха търпението и нежността му. Страстта, с която се нахвърли към гърдите й я накара да застене тихо и да заизвива тяло под неговото. Той съблече ризата й малко непохватно.
— Сигурна ли си, че не ти е студено? — попита той, докато ръцете му обхождаха тялото й и се спряха за момент във вдлъбнатината между бедрата й.
— Не и докато ме прегръщаш — отвърна тя.
Искаше да я задържи в прегръдките си завинаги. Искаше да я докосва и да я усеща, да я проучи с устни и тяло, да като я опознае така, както познаваше себе си. Желанията, които го връхлитаха, ставаха все повече и повече. Искаше да пие от нектара на устните й, да я накара да се смее до забрава и да пее от щастие. Искаше да зарови глава в косите й, сияещи от слънцето, да вдъхва аромата на тялото й, натежало от сън.