Цивилна кампания

— Но, аа… може би Иван ще поднови познанството ви с лорд Ворбретен ей там. На самия него също му предстои вот в Съвета, така че има за какво да си поговорите. Както и с лейди Алис и капитан Илян, разбира се. Съпругата на професор Вортис също би проявила интерес, струва ми се, а мнението й може да бъде изключително ценно. Тя е признат специалист по политическата история на Бараяр. Иване… — подкани го Майлс, като му кимна с престорена безучастност.

— Благодаря ви, лорд Воркосиган. — По погледа на лорд Доно си личеше, че е уловил всички нюанси на разговора.

Майлс се зачуди дали не би могъл да се измъкне в съседната стая и да се насмее от сърце. Или щеше да е по-добре да се обади по комтаблото… Сграбчи лакътя на Иван, който тъкмо минаваше покрай него, вдигна се на пръсти и прошепна:

— Грегор знае ли вече за това?

— Да — успя да отговори Иван почти без да си отваря устата. — Погрижих се най-напред това да направят.

— Браво. И какво каза?

— Познай.

— „Да видим какво ще стане“.

— Позна от първия път.

— Ха! — Успокоен, Майлс позволи на лорд Доно да повлече Иван след себе си.

— На какво се смеете? — попита го Екатерин.

— Не се смея.

— Очите ви се смеят. Познавам.

Майлс се огледа. Лорд Доно беше сгащил Рене, а лейди Алис и Илян надаваха любопитно ухо. Професорът и комодор Куделка се бяха отделили в един ъгъл и обсъждаха, ако се съдеше по откъслеците от изречения, стигащи до слуха на Майлс, проблемите с качествения контрол върху военните доставки. Той даде знак на Роик да им поднесе вино, дръпна Екатерин към единствения свободен ъгъл и набързо й разказа за трансформацията на лейди Дона в лорд Доно и за предстоящото гласуване по иска й за възпрепятстване.

— Небеса! — Очите на Екатерин се разшириха и лявата й ръка скришом се плъзна към опакото на дясната, сякаш все още усещаше допира от целувката на лорд Доно. Все пак успя да сведе по-нататъшната си реакция до един бърз поглед към другия край на стаята, където лорд Доно вече бе събрал около себе си цяла тълпа, включително всичките момичета Куделка, начело с майка им. — Вие знаехте ли за това?

— Представа нямах дори. Тоест, всички знаеха, че е подала иск срещу Ришар и е заминала за Бета, но не и защо. Сега всичко си идва на мястото, макар и по доста абсурден начин.

— Абсурден? — повтори със съмнение Екатерин. — Бих казала, че се е изисквала голяма смелост. — Отпи от виното си, после замислено добави: — И гняв.

Майлс бързо превключи на задна скорост.

— Лейди Дона винаги се е отличавала с непоносимост към глупаците.

— Наистина? — Със странен израз в очите, Екатерин се отправи през стаята към разиграващия се цирк.

Преди Майлс да е успял да я последва, Иван цъфна до лакътя му с вече преполовена чаша вино в ръка. Майлс не искаше да си говори с Иван. Искаше да си говори с Екатерин. Въпреки това измърмори:

— Страшна дама си си довел. Не бих си и помислил, че имаш такава бетанска широта на вкусовете, Иване.