Лавинен огън

— Разбирам — повдигна вежда Ничи.

— И работата е там, когато той беше толкова близо до мен, аз почувствах нещо — и ако му го кажеш, ще те убия, кълна се.

Ничи се усмихна и кимна, за да я успокои.

— И двете много го обичаме. Предполагам, че ми казваш всичко това само защото си много загрижена за него.

— Да, точно така. Когато дойде, за да ме…, за да ме върне обратно — или каквото там е направил, — имах чувството, че е проникнал вътре в мен, в главата ми, искам да кажа. Беше акт на близост, какъвто не съм изживявала никога преди.

Господарят Рал вече ме е лекувал веднъж, когато бях тежко ранена, но сега беше различно. Имаше нещо общо, някои усещания, искрената загриженост и топлите чувства, които се излъчваха от него, но някак си беше различно — съвсем различно. Преди той лекуваше физическата ми рана. — Надвеси се към събеседничката си, сякаш за повече убедителност. — Сега имаше и още нещо. Този път онова зловещо същество бе докоснало дълбините на моята същност, отравяше ме отвътре, погубваше битието ми, волята ми за живот.

Изправи се очевидно объркана, сякаш не можеше да намери начин да и го обясни по-добре.

— Разликата, която се опитваш да ми опишеш, ми е позната — увери я Ничи. — Този път връзката между двама ви е била по-лична.

Кара кимна, сякаш изпитала облекчение от факта, че Ничи я е разбрала.

— Да, така е, наистина беше по-лична. Много по-лична — додаде по-тихо. — Имах чувството, че душата ми е положена гола пред него. Беше нещо като… е, все едно.

Кара притихна. Ничи се запита дали жената е казала всичко, което и се е искало да сподели, и ще реши да спре дотук.

— Работата е там, че той проникна в мен до дъното на моята същност — продължи Кара, — стана свидетел на най-съкровените ми мисли. Никой никога…

Кара пак замълча, но този път явно бе затруднена да намери правилните думи, с които да изрази подобаващо мислите си.

— Разбирам, Кара — увери я Ничи. — Уверявам те, че разбирам. Лекувала съм хора и усещанията, за които говориш, са ми познати — макар и не в такава степен. Никога не съм успявала да постигна това, което е направил Ричард при теб, но в общи линии познавам пътя. Най-силното усещане, което съм имала, бе, когато лекувах Ричард.

— Радвам се да го чуя — възкликна Кара. — Тогава значи знаеш за какво говоря. — Подритна едно камъче по пътя си. — Така де, Господарят Рал едва ли го е усетил, но когато бяхме заедно в онази ситуация, той не само… ме обхождаше, не само изследваше съкровените ми мисли и чувства, така да се каже. А аз вършех същото с него. — Изръмжа едва чуто. — Е, това не биваше да го споделям. — Махна с ръка. — Забрави, че го споменах.

Ничи не бе сигурна накъде бие Кара.

— Ако не ти е удобно да го споделиш с мен, не го прави. Знаеш чувствата ми към Ричард, но ако чувстваш, че не бива да казваш нещо или ако смяташ, че това би навредило по някакъв начин на отношенията ви, може би трябва да се довериш на инстинкта си.