Мръсни афери
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мръсни афери». Краткое содержание книги:
Мощна експлозия отнема живота на десетки цивилни в Хеброн. Версията на израелските власти не издържа проверката.
Голяма сума е „налята“ в сметката на френски дипломат. Източникът й е разкрит лесно.
Тези три на пръв поглед несвързани едно с друго събития вдигат на крак ЦРУ.
Мич Рап, изтеглен от оперативна работа и назначен за съветник по въпросите на антитероризма на директор Кенеди, отново е в „окото на бурята“.
Дързък и безцеремонен, Мич приема предизвикателството да открие липсващото парченце от геополитическия пъзел.
Когато залогът е твърде голям, всички средства са позволени.
Голдберг удари с юмрук по бюрото.
— Няма да мога да им кажа такова нещо — извика той, — защото вече няма да съм министър-председател! Благодарение на теб ще съм сдал поста много преди да пристигнат първите инспектори.
— Преувеличаваш.
— Преувеличавам ли? Напротив. Ти ме забърка в тази каша с твоите слепи фанатични действия в Хеброн!
— Не ме обвинявай мен във фанатизъм. Единствената причина, поради която те избраха, беше, че израелският народ искаше човек, който да му бъде фанатично предан.
— Не беше необходимо да затриваш целия проклет квартал!
— Напротив, беше! — извика Фридман. — Помниш ли Фалид ал Дин? Изпратихме ракета точно в колата му, а той се измъкна. Не можех да позволя подобна грешка да се повтори.
— И затова унищожи целия квартал!
— Дяволски си прав, унищожих го! Това е война!
Голдберг измъчено въздъхна:
— Знам, че е война, но трябва да се съобразяваме и с други фактори.
— Като например?
— Като съюзниците ни.
— Имаш предвид съюзниците ни, които бомбардираха Дрезден и Токио и хвърлиха атомни бомби по Хирошима и Нагасаки? — По погледа на Фридман си личеше, че е напълно убеден в благородството на каузата си. Много пъти досега бяха водили този спор и, общо взето, мненията им съвпадаха. — Войната е грозна, но понякога спасява повече живот, като се води по-брутално. Трябва да изгоним всички палестинци от Окупираните територии и да не им позволяваме да се връщат, докато и последната голяма арабска държава не подпише мирен договор с нас… и проклетата международна общност да върви по дяволите!
— Знаеш много добре, че няма достатъчно политическа воля, за да се предприеме подобна операция.
— А защо не?
Голдберг беше ядосан на себе си, че се оставя да го манипулират. Фридман отново показа, че е готов на всичко, за да постигне своето. „Може би — каза си Голдберг — няма да се поколебае да стигне дотам, че да ме провокира аз да го нападна.“ Той изгледа сурово шефа на МОСАД и се запита докъде би стигнал, за да осъществи целите си. И сам знаеше, че би стигнал много далеч.
— Погледни ме в очите и ми кажи каква беше ролята ти в смъртта на палестинския посланик.
Някои хора се обиждат лесно, но не и Бен Фридман:
— Нямам абсолютно нищо общо с убийството на Али.
Голдберг искаше да открие нещо издайническо в тона и поведението на приятеля си.
Но след секунда-две разбра, че е безсмислено. Беше виждал този човек да лъже много пъти и винаги беше така спокоен и невъзмутим, както когато казваше истината.
— МОСАД замесен ли е в смъртта на представителя?
Фридман поклати глава.
— Може да съм луд, Давид, но още не съм оглупял. Защо ще убивам палестинския представител в ООН, докато се намира в Америка? Али беше долнопробен разбойник, облечен като дипломат. Почти всеки месец си идва в Рамала. Ако исках да го убия, щях да намеря по-лесен начин, с по-малък отзвук.
Тези думи обаче оказаха противоположен ефект върху Голдберг. Министър-председателят помисли, че с това оправдание Фридман иска да се измъкне. Разумните хора щяха да намерят оправданието за логично и да повярват в него. Голдберг беше сериозно разтревожен. Ами ако един от най-близките му сподвижници подготвяше зад кулисите разпалването на война?
Фридман усети, че Голдберг не му е повярвал.
— Кълна ти се, Давид, нямам нищо общо с това. Вече говорих с директора на ЦРУ Кенеди и тя смята, че убийството на Али може да се дължи на провала на една сделка. — Шефът на МОСАД малко преиначаваше истината, но сметна, че е необходимо.
Голдберг го погледна скептично.
— Каква сделка?
— Али бе замесен в търговията с оръжие.
— Търговия с оръжие?
— Да. — Този път министър-председателят като че взе думите му за чиста монета и Бен остана доволен.
— И американците са знаели за неговата дейност?
— Да, както и французите, англичаните, германците, руснаците и още доста разузнавания.
— Бих искал да видя досието на Али незабавно и да дадем на американците всичко, което знаем за него.
— Вече се върши.
Голдберг се поуспокои.
— Да допуснем, че имаме достатъчно късмет и ни повярват, че не сме замесени в убийството на Али, но това едва ли ще ни помогне много за Хеброн. При сегашните политически настроения ООН със сигурност ще гласува за изпращането на инспектори днес или най-късно утре.
— Да накараме Съединените щати да се опънат.
— Няма да успеем.
— Тогава просто няма да пуснем инспекторите.
Голдберг вече беше обмислил този вариант и го беше обсъдил с най-близките си политически съветници.
— Не мога. Ще е равносилно на политическо самоубийство. Кабинетът ми ще се разпадне и ще получа вот на недоверие само за двайсет и четири часа.