Смъртен страх
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртен страх». Краткое содержание книги:
После, без да губи повече време, започна да се спуска по ръждивите стъпала на аварийната стълба. Беше на втория етаж, когато вратата горе се отвори. До слуха му отново долетяха пискливите и протяжни гласчета на болните деца. В следващия миг стълбата започна да вибрира под тежестта на груби обувки.
Издърпа предпазния лост и последният сегмент на стълбата с тътен се плъзна към асфалта на паркинга. Джейсън почти го изпревари, но благодарение на забавянето, разстоянието между него и охранителя значително се скъси.
Веднъж стъпил на поляната, той бързо си възвърна преимуществото, тъй като бягаше далеч по-бързо от дебелия. Това му позволи да натрупа достатъчно аванс, за да влезе в колата, да запали мотора и спокойно да потегли. Погледна в огледалцето за обратно виждане и видя онзи да размахва юмрук под светлината на уличния стълб.
Никак не му беше лесно да постави под контрол гнева и отвращението, които го обзеха при гледката в онова отделение. Подкара колата направо към градското полицейско управление на Бостън, където спря на забранено, точно пред входа.
— Искам да видя детектив Кърън — обяви той на дежурния офицер, след като се представи.
Онзи спокойно погледна часовника си, после набра номера на отдел „Убийства“. Подхвърли няколко фрази в слушалката, после я прикри с длан и се обърна към Джейсън:
— Някой друг върши ли ви работа?
— Не. Искам Кърън, при това веднага!
Дежурният размени още няколко думи с човека насреща, после обяви:
— Детектив Кърън отсъства от управлението, сър.
— Сигурен съм, че ще пожелае да говори с мен — настоя Джейсън, — Дори и да не е на работа…
— Проблемът е там, че детектив Кърън се намира на местопрестъплението на двойно убийство в Ревиър. Очакваме да се върне след около час. Ако желаете, можете да почакате, можете и да оставите някакъв телефон. Сам решете това, сър.
Джейсън се замисли. Беше недоспал, нервите му бяха опънати до крайност. Вероятно по тази причина идеята за смяна на облеклото, душ и топла храна му се стори доста по-привлекателна. Освен това беше убеден, че двамата с Кърън ще имат доста работа в момента, в който се видят очи в очи. Остави домашния си телефон с молбата Кърън да му се обади в момента, в който се появи.
Полетът на „Юнайтед“ от Сиатъл закъсня и когато самолетът най-сетне се приземи на летище Логън, настроението на Хуан Диас можеше да се окачестви като много раздразнително. Не беше се провалял по такъв начин от онзи нещастен ден, в който уби погрешен човек в Ню Йорк. Но тогава все пак имаше някакви оправдания, докато за сегашния провал беше виновен лично. Броени секунди преди да гръмне доктора и онази проститутка от нощния клуб беше допуснал да бъде надхитрен от един пълен аматьор. За това нямаше извинение и той с яд и от немай-къде си го беше признал на човека за свръзка. Знаеше, че трябва да се реабилитира на всяка цена и беше твърдо решен да го стори. Тръгна към телефонните кабини в момента, в който слезе от самолета. Насреща вдигнаха още на първото позвъняване.
Джейсън подкара колата по късия маршрут между полицейския участък и площад Луисбърг, опитвайки се да прогони ужасните видения на онези преждевременно състарени деца в пансиона. Дори не му се искаше да мисли за Хейс и неговото откритие, преди да бъде в сигурната компания на детектив Кърън.
Когато стигна пред блока не паркира, а направи две обиколки из околните улички. Искаше да се увери, че жилището му не е под наблюдение. Накрая си каза, че пазачът в онова училище дори не беше погледнал личната му карта и следователно няма представа с кого е разговарял, паркира на запазеното си място и понесе багажа си към асансьора. Минута по-късно отключи входната врата и запали лампите. С облекчение установи, че всичко си е непокътнато — такова, каквото го беше оставил. Кратък поглед през прозореца го увери, че и на площада всичко е спокойно.