Операция „Риба“

За мен няма никакво съмнение къде е бил Мойсей преди да се появи и да започне да проповядва и какво е правил там — спомни си, читателю, за нашите школи за подготовка, за които вече разказах! След завръщането си от Синай Мойсей се захваща сериозно за работа. Следва дълга серия от „чудеса“, извършени от Мойсей и „брат му“ Арон, за да убедят евреите, че е дошло времето да бъдат освободени, и пазарлъци с египетските власти да позволят на евреите да се оттеглят за няколко дни в пустинята на изток за да извършат религиозни обреди. Като стана въпрос за чудеса, редно е да дам някои разяснения. Все пак това ми е част от работата. Естествено, заинтересувахме се какви са били „чудесата“ на Мойсей и как всъщност ги е правил. Тъй като не зная как е правил номерата си Мойсей, ще кажа как аз мога да направя някои от номерата му. Тук ще разгледам два фокуса, които Мойсей е правил с тоягата си. Обещах, че ще го направя, когато разказах как с тоягата си направих омлет на внука си Марк. Първият номер е със змията. Пред фараона Мойсей пуска тоягата си на пода и тя се превръща в голяма змия. Само че няколко от жреците също си пускат тоягите на земята и те също се превръщат на змии. Само че по-малки. Понеже и тоягите им са били по-малки. Когато Мойсей хванал змията за опашката и я вдигнал, тя отново станала на тояга. Фокусът е прост, както повечето фокуси. Ето как го правех аз. Тоягата е не само куха, но и съставена от отделни сегменти със съвсем тънки здрави стени, които могат лесно да влизат един в друг, така че като се съберат, дължината й е колкото педята на човека, който я държи. От вътрешната страна на тази тояга има малки пружини и дълги здрави конци, които минават през цялата й дължина. Пружините могат да държат парчетата вън едно от друго и да изглеждат като една дълга колкото човешки ръст тояга. Разбира се, ако човек се внимателно огледа отблизо в тази „тояга“, лесно ще открие измамата, особено ако знае какво да търси, но точно затова този, който я държи, не позволява на друг да я пипа. Точно затова онази „проста гега“, с която Мойсей е правел фокусите си, не е била докосвана от друг освен от него и „брат“ му Арон. Вътре в разпънатата по дължина тояга се скрива змията, която предварително е упоена, за да може да се напъха вътре изправена. За опашката на змията е завързана дълга тънка и много здрава връв, другия край на която е завързан за дрехата ми. Самият номер се прави, като се чукне тоягата в земята. Това „отключва“ пружините, които досега са държали парчетата изправени. След това бързо дърпам конците, които минават отвътре през тоягата, с което парчетата влизат едно в друго и се прибират в дланта ми. Змията остава свободна и започва да се движи, а аз незабелязано прибирам свитата „тояга“ в дрехата си. Превръщането на змията в тояга също е просто: придърпвам змията към мен с конеца, завързан за опашката й, и й надявам прибраната „тояга“ откъм опашката. Конецът минава през свитата „тояга“ така че пъхането е съвсем просто. Остава само да дръпна пружините, които незабелязано съм навил, докато публиката зяпа в змията, и те да разпънат сегментите. Така върху змията се появява цялата „тояга“, която я покрива. Тъй като тези движения стават много бързо, хората не забелязват самите движения, а само виждат как тоягата се превръща в змия, която после отово става на тояга. Наблягам, че змията трябва да е добре упоена или добре тренирана, иначе фокусът може и да не стане. А може и нещо по-лошо да стане. Също така „тоягата“ трябва да е добре изработена. Моята беше направена в нашата работилница и някои от частите й сам си ги изработих. Другият номер с тоягата е съвсем прост — Мойсей докосва водата на Нил с тоягата си и реката става кърваво червена. Този номер се прави с куха тояга, в която има напъхани сюнгери, напоени с червена боя, която лесно се разтваря във вода.