Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Стражата при градските порти ги спря.

— Какво има? — попита Оуин.

Стражникът посочи Горат и попита:

— Кой е този?

— Говори на мен — обади се Горат. — Знам езика ви.

— В такъв случай, кой си ти? — повтори въпроса си стражникът. — И каква работа имаш в Крондор?

— Нося съобщение от принц Арута до магьосника Пъг.

При споменаването на тези имена стражникът се облещи, отстъпи встрани и извика:

— Изчакайте. Ще ви придружим до двореца. — Тонът му не търпеше възражения. Един от войниците изтича в града и се върна след десетина минути, следван от десетина стражници. Човекът, който ги предвождаше, размени няколко думи със стражника при портата, после се приближи до Горат.

— Ти ли твърдиш, че носиш съобщение от принца за магьосника Пъг?

— Това бяха думите ми — отвърна Горат.

— Аз съм крондорският шериф. Има ли някой в двореца, който да гарантира за теб?

Горат погледна към Оуин, който реши, че е дошъл моментът да се намеси:

— Повечето от хората, които ни познават, сега са в лагера на принц Арута. Но ако Пъг е в двореца, ще потвърди че сме тези, за които се представяме.

Шерифът ги изгледа замислено, след това кимна и каза:

— Последвайте ме.

— Трябва да отида в храма на Ишап — обади се Грейвс.

— Ще го направиш, след като си свършите работата в двореца — подметна през рамо шерифът. — Имаме заповеди да проверяваме всички съмнителни лица и вие също спадате към тази категория. Ако капитанът на кралската стража реши да ви пусне, това си е негова работа.

— Аз съм член на ордена на Ишап и се намирам под тяхна закрила.

— Тогава нека те дойдат да те приберат от капитана. Тъкмо ще потвърдят думите ти.

Стигнаха двореца без повече приказки и на входа шерифът ги предаде на един кралски стражник. Той повика стотника, който им каза:

— Изглеждате ми познати, но ще трябва да изчакате, докато докладвам за вас. Вътре ще решат какво да правят с вас.

Най-сетне отвътре дойде заповед да бъдат допуснати и тримата. Стотникът повика един коняр да се погрижи за изморените животни и за багажа и въведе тримата в кабинета на рицар-маршала.

Капитанът беше сам и вдигна глава щом влязоха. Оуин не знаеше името му, но си спомни, че се бяха видели по време на срещата с принца.

— А, Оуин! — посрещна го капитанът. — Казал си, че имаш съобщение за магьосника Пъг?

— Да — потвърди Оуин. — От принц Арута. Той моли магьосникът да се присъедини към него, тъй като се опасява, че в предстоящото нашествие магията ще играе важна роля.

Капитанът, ветеран с дълги години вярна служба, въздъхна.

— Бих направил всичко, за да изпълня заповедите на господаря, но в момента магьосникът отсъства.

— Да не се е върнал в Звезден пристан? — попита Оуин.

Капитанът поклати глава.

— Никой не знае къде е отишъл. Преди няколко дни дойде жена му с вестта, че е изчезнал посред нощ, оставяйки загадъчна бележка. Това е всичко, което ни е известно.