Сенчеста зона
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Сенчеста зона». Краткое содержание книги:
Брилянтният криминолог е по петите на убиец с уникално оръжие. Невидимо, смъртоносно, ефикасно…
Първата атака е посред бял ден. Волтова дъга превръща градски автобус в купчина разтопен метал. Престъпникът заплашва с нови удари по електрическата мрежа.
Ню Йорк е парализиран. Никой не е защитен. Екипът на Линкълн Райм се втурва да открие извършителя въпреки оскъдните улики…
Междувременно в Мексико е засечен Часовникаря — единственият престъпник, успял да се измъкне от капаните на Райм…
• Следи от алтернативно и реактивно гориво по хартията
— атака над военна база?
…
• Идентифициран като Реймънд Галт, четирийсет години, адрес: Манхатън, Съфолк Стрийт 227
• Връзка с терористични организации? Със „Справедливост за (неизвестно)“? Терористична група? Включен ли е човек на име Рахман? Неизяснено движение на парични средства, оживление сред определени кръгове и слухове за нещо „голямо“
— пробивът в охраната на склада на „Алгонкуин“ във Филаделфия вероятно има връзка с атаките
— разкрития от СИГНИТ: кодови думи за оръжие, „хартия и материали“ (оръжие и експлозиви)?
• Бойната група включва мъж и жена
• Неизяснена връзка между тях и Галт
• Раковоболен; наличие на винбластин и преднизон в големи количества, следи от етопозид. Левкемия
• Въоръжен с армейски колт модел 1911 година, четирийсет и пети калибър
47
Всички се събраха пред телевизора в лабораторията на Райм.
Като прелюдия към пресконференцията на Анди Джесън, която щеше да започне след няколко минути, пуснаха кратко филмче за „Алгонкуин Консолидейтед“ и за самата Джесън. Райм бе любопитен да разбере подробности за тази жена, затова изслуша внимателно говорителя, докато проследяваше кариерата и работата й в компанията. Разбра, че преди нея президент и изпълнителен директор е бил баща й. Но тук не ставаше дума за непотизъм; тя бе дипломиран инженер, после бе учила за мениджър и се бе издигнала до върха, започвайки като обикновен техник на линия на север от Ню Йорк.
Дългогодишен служител на „Алгонкуин“, Джесън беше завоювала честно поста си и говорителят цитира нейни думи от предишно изказване, където тя признаваше, че е изцяло отдадена на работата си и на своята цел — да изведе компанията на първо място в страната по производство и продажби на електроенергия. Райм нямаше представа, че вследствие на дерегулация на пазара преди няколко години електрическите компании се превърнаха и в брокерски къщи: купуваха електричество и природен газ от други компании и ги продаваха на трети. Някои от тях бяха продали дори активите си за производството и преноса на електроенергия и се бяха превърнали в търговци без друга собственост, освен офиси, компютри и телефони.
И купища пари в банките.
Такъв беше резултатът от бизнес политиката на „Енрон“, както обясни репортерът.
Но Анди Джесън не се предала на тъмната страна, на арогантността и алчността в бизнеса. Енергична и целеустремена, тя управлявала „Алгонкуин“ със старомодно усърдие и обърнала гръб на бляскавия живот. Райм научи, че е разведена, без деца. Изглежда нямаше личен живот. Единственият й роднина бил нейният брат Рандъл Джесън, който живеел във Филаделфия. Бил военен с награди от Афганистан, освободен след раняване при избухване на мина.
Анди Джесън беше изявена защитничка на идеята за изграждането на мегамрежа в страната — унифицирана електрическа мрежа, свързваща цяла Северна Америка. Това според нея беше много по-ефективен начин за производство и доставка на електричество за нуждите на потребителите.
„С главен играч «Алгонкуин», разбира се“ — помисли си Райм.
Нейният прякор — въпреки че очевидно никой не го използваше в нейно присъствие, беше Всемогъщата. Явно беше свързан с твърдата ръка, с която управляваше компанията и амбицията й да изведе „Алгонкуин“ на върха.
Резервите й относно „зелената“ енергия бяха изказани директно в едно интервю:
„Преди всичко искам да ви уверя, че «Алгонкуин Консолидейтед» работи всеотдайно за откриване на възобновяеми енергийни източници. Но в същото време си мисля, че трябва да сме реалисти. Нашата планета е била тук милиони години, преди да изгубим хрилете и опашките си, да започнем да горим въглища, да произведем и да подкараме двигателите с вътрешно горене, и ще бъде тук дълго след като ние се преселим в историята.
Когато хората казват, че искат да спасят Земята, всъщност искат да спасят начина си на живот. Нека си признаем открито, че се нуждаем от електроенергия, и то в големи количества. Тя е необходима за развитието на нашата цивилизация, за изхранването и образованието на населението, за красиви дрехи, за да държим под око световните диктатори, да помогнем на страните от Третия свят да се присъединят към развитите. А най-добрият начин за производство на електрическа енергия е чрез петрол, въглища, природен газ и ядрени централи.“
Откъсът от интервюто свърши и студиото се изпълни с учени глави, дошли да критикуват или да ръкопляскат. От политическа гледна точка, а и по-добре за рейтинга беше да я разпънат на кръст.