Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Мили боже — измърморих. — Чудя се…
— Да, и аз се чудя — прекъсна ме Марино. — Възможно е оня психопат да е бродил из горите и да си е избирал подходящо място, когато По дяволите го е изненадал. Затова е застрелял кучето. След около месец е отвлякъл първата си двойка жертви — Джил и Елизабет. Възнамерявал е да ги принуди да го закарат до гората, но работата е излязла извън контрола му. Приключил е пътуването прекалено рано. Или е бил объркан, нервен и е казал на Джил или Елизабет да завият по погрешен път. После видял църквата и наистина се шашнал, разбрал, че са завили не там, където трябва. Може дори да не е знаел къде, по дяволите, се намират.
Опитах се да си го представя. Едната жена кара, а другата е на предната седалка до нея, убиецът седи отзад и ги заплашва с пистолет. Какво е причинило загубата на толкова много кръв? Дали не се е прострелял случайно? Това звучеше доста невероятно. Дали се е порязал с ножа си? Може, но отново ми бе трудно да си го представя. От снимките на Монтана забелязах, че кръвта започваше с пръски по облегалката. Имаше такива и по задната част на седалката, а най-много кръв — по постелката на пода. Това поставяше убиеца точно зад седалката на пътника, наведен напред. Дали главата или лицето му е кървяло? Кръв от носа?
Предложих идеята си на Марино.
— Трябва да е било страхотно кървене. Имаше доста кръв. — Той се замисли за момент. — Може някое от момичетата да го е фраснало с лакът в носа.
— Как би реагирал ти, ако една от тях ти бе направила подобно нещо? — попитах. — При положение че си убиец.
— Нямаше да може да го направи отново. Сигурно нямаше да я застрелям в колата, но щях да я ударя по главата с пистолета.
— На предната седалка нямаше кръв — напомних му. — И абсолютно никакви улики, че някоя от жените е била наранена в колата.
— Хмм.
— Странно, нали?
— Да — намръщи се той. — Той е на задната седалка, навежда се напред и изведнъж започва да кърви? Кошмарно озадачаващо.
Заредих отново кафеварката, докато си прехвърляхме още някои идеи. Като начало все още съществуваше проблемът как един човек успява да подчини двама души.
— Колата е принадлежала на Елизабет — казах. — Да приемем, че тя е карала. Очевидно в това време ръцете й не са били завързани.
— Но ръцете на Джил може да са били. Може да го е направил, докато са се возили. Да я е накарал да вдигне ръце зад главата си, за да може той да я завърже от задната седалка.
— Или да я е накарал да се завърти и да постави ръцете си на облегалката — предположих. — Възможно е тя да го е ударила точно тогава. Ако това въобще се е случило.
— Възможно е.
— Във всеки случай — продължих — ще приемем, че докато стане време колата да спре, Джил вече е била завързана и боса. После е заповядал на Елизабет да свали обувките си и я завързал. Накрая ги подкарал към гробището под дулото на пистолета.
— Джил имаше много рани по ръцете и китките си — каза Марино. — Съвпадат ли с раните, които получаваш, когато с вързани ръце се опитваш да се предпазиш от нож?
— Да, ако ръцете й са били завързани отпред, а не на гърба.
— По-разумно би било да завърже ръцете им зад гърба.
— Вероятно е научил това по трудния начин и после е подобрил техниката си — казах.
— Елизабет нямаше ли рани, получени при самозащита?
— Никакви.
— Мръсникът е убил първо Елизабет — реши Марино.
— Как би го извършил ти? Не забравяй, че трябва да се оправиш с две жертви.
— Щях да им заповядам да легнат с лицето надолу в тревата. Щях да опра пистолета до главата на Елизабет, за да я накарам да кротува, докато аз се приготвям да използвам ножа си върху нея. Ако ме изненада чрез съпротива, може и да дръпна спусъка, да я застрелям, без да съм имал подобно намерение.
— Това може да обясни защо е била простреляна във врата — казах. — Ако е държал пистолета до главата й, а тя се е съпротивлявала, предпазителят може случайно да е паднал. Сценарият напомня на случилото се с Дебора Харви, освен дето силно се съмнявам, че тя е лежала, когато я е застрелял.
— Този тип обича да използва нож — отговори Марино. — Използва пистолета си само когато нещата не вървят така, както ги е планирал. Засега това е само два пъти, поне доколкото знаем. Елизабет и Дебора.