Норвежка гора

Понякога ужасно ми липсваш, но, общо взето, продължавам да живея с всичката енергия, която мога да събера. Както ти всяка заран се грижиш за птиците и насажденията, така и аз сутрин си навивам пружината. Навивам я добре около трийсет и шест пъти, докато стана от леглото, измия зъбите си, избръсна се, закуся, преоблека се, изляза от пансиона и отида в университета. Казвам си: «Добре, хайде да изживеем поредния хубав ден». Не бях забелязвал, но ми казват, че тия дни много често си говоря сам. Вероятно си мърморя под мустак, докато си навивам пружината.

Тежко е, че не мога да те видя, но животът ми в Токио щеше да е много по-лош, ако те нямаше. Само защото си мисля за теб в леглото сутрин, мога да си навивам пружината и да си казвам, че трябва да изживея още един хубав ден. Знам, че трябва да давам най-доброто от себе си тук, точно както ти правиш там.

Днес обаче е неделя, ден, в който не навивам пружината. Изпрах и сега съм в стаята си и ти пиша. Като свърша това писмо, лепна му марка и го пусна в пощенската кутия, нямам какво да правя до мръкване. В неделя не уча. През седмицата се подготвям достатъчно добре в библиотеката между занятията, така че в неделите не ми остава нищо за подготовка. Неделните следобеди са тихи, спокойни и, за мен, самотни. Чета книги или слушам музика. Понякога си припомням различните маршрути, които изминавахме при нашите неделни разходки из Токио. Мога ясно да си представя облеклото ти по време на всяка разходка. Спомням си най-различни неща от неделните следобеди.

Поздрави Рейко от мен. Нощем китарата й наистина ми липсва.“