Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Трудно е да се каже — поклати глава Карпов. — Виетнамците изпълняват отлично поставените задачи, но са склонни да преувеличават както своите постижения, така и загубите на противника. Мисля, че това може да им бъде простено…
— Когато става въпрос за войници и бойни операции, нищо не може да бъде простено — отсече Лантин и остави чашата си на покривката. — Аз се съгласих с тази фаза на „Лунен камък“, защото виждах последиците от нея. Използването на виетнамската армия за нахлуване в някои стратегически гранични райони на Китай е едно, бих казал, елегантно хрумване от наша страна… Лесно е да използваме Таш за своите пропагандни цели. — Имаше предвид виетнамския външен министър Нгуен Ко Таш. — Особено когато става въпрос за китайската агресия в провинциите Малипо и Ха Тюен. Достъпът на чужденци до този район е забранен, следователно независимата информация е изключена. Нашата дума срещу тяхната е проверена от времето тактика, която би трябвало да използваме пълноценно и докрай…
— Едновременно с това обаче неблагонадеждността на виетнамците може да се окаже фатална за програмата „Лунен камък“. Ние не можем да си позволим дезертьорство и недоволство, затова очаквам да изпратиш навреме своите палачи там. Така ще бъдем сигурни, че няма да имаме проблеми с разни бунтовници и дисиденти.
При думата „палачи“ Карпов се намръщи. Ето една от причините, поради които презираше човека насреща си. Борави с термини, от които няма понятие. Понечи да отговори, но в този момент поднесоха храната. Наложи се да изчака отново да останат сами.
— За виетнамците можеш да бъдеш спокоен — започна той. — Аз…
Лантин рязко вдигна глава.
— Искам да си изясним една малка подробност — прекъсна го той. — Аз изобщо не се безпокоя за виетнамците, а дори и за самата операция „Лунен камък“. Това са твои грижи и ще бъдат такива докрай!
— Исках да кажа, че имам свои наблюдатели във всяка бойна част на виетнамците, която взема участие в операцията — продължи невъзмутимо Карпов. — Моите агенти имат категорични инструкции по отношение на евентуалните дисиденти. Отстраняването им… — той нарочно наблегна на тази дума — трябва да става публично и незабавно!
— Предполагам, че тази вулгарна проява на сила е предназначена и за местното население…
Карпов продължително го изгледа. Мислеше за свистящите във въздуха мини, за дъжда от куршуми и снаряди, които само преди два часа бяха сравнили със земята две населени места, унищожавайки стотици мъже, жени и деца. Мислеше за обезобразените войници, които се давят в локвите на собствената си кръв, убитите деца и бременните жени. После сравни всичко това с мазния тип, който се наслаждаваше на вечерята си срещу него. Омразата заби дългите си нокти в сърцето му.
— До този момент няма никакви инциденти — успя да се овладее той.
— Отлично — кимна Лантин, зает с опразването на чинията си. — Искам така да бъде до края. — Лицето му беше зачервено, сякаш току-що беше привършил с бурен сексуален акт. — Искаш ли десерт? Тук правят доста интересни неща…
Карпов, който почти не беше хапнал, любезно отказа. Питаше се дали да изпрати един от своите екипи в апартамента на Лантин и още тази нощ да приключи с него веднъж завинаги. Въздъхна и поклати глава. Това беше невъзможно, поне на този етап. Без Лантин операция „Лунен камък“ положително ще претърпи провал.
Поднесоха им гъсто кафе с цвят на препечена захар. Лантин отпи една глътка и вдигна глава:
— Искам да поговорим за генерал Воркута.
Карпов остана неподвижен, някъде в долната част на стомаха му се появи ледена буца. Един глас му прошепна, че са стигнали до най-важния миг на вечерната си среща. Карпов имаше чувството, че е невръстно хлапе, стиснало в ръка буркана със сладкото. Дали го пипнаха? Дали Лантин е разбрал за връзката му с Даниела? И ако е така, по какъв начин ще я използва? После разбра, че опасенията му са неоснователни.
— Все още не съм решил какво да правя с нея — продължи Лантин, зает с кафето си. После замълча и паузата се проточи.
Карпов остана с впечатлението, че би трябвало да е в течение на намеренията на Лантин спрямо Даниела.
— Как така? — неволно попита той и почти прехапа устни от притеснение. Проклето копеле!
— Хм-м… — не беше ясно дали този звук означава размисъл или просто прочистване на гърлото. — Още не съм убеден, че нейното отношение е правилно…
Отново не разкри почти нищо. Карпов застана нащрек, тъй като ясно съзнаваше, че каквото и да каже в отговор на тези неясни подмятания, то ще даде на Лантин допълнителна храна за размисъл. От друга страна, мълчанието му можеше да се изтълкува още по-зле…