Под купола (Том II)

Майката на Бени се съгласи, тази на Нори също (за изненада на Клеър).

— Чудесно — беше казала Джоани Калвърт. — Мечтая да се напия, откакто ни захлупи Купола. Май тази вечер ще имам възможност. И, Клеър, кажи на момичето ми утре да намери дядо си и да го целуне.

— Кой е дядо й?

— Ърни. Познаваш Ърни, нали? Всички познават Ърни. Той се тревожи за нея. И аз също, понякога. Онзи скейтборд. — Гласът на Джоани потреперваше.

— Ще й кажа.

Клеър тъкмо остави телефона и на вратата се почука. В първия момент не позна пребледнялата жена на средна възраст, която стоеше отвън. После се сети, че това е Линда Евърет — полицайката, която обикновено патрулираше около училището, помагайки на децата да пресичат, и която глобяваше шофьорите, паркирали неправилно по главната. Линда не беше на средна възраст, просто в момента изглеждаше страшно състарена.

— Линда! — възкликна Клеър. — Какво е станало? Ръсти ли? — Тя се притесняваше от радиацията, но през главата й минаваха дори и по-лоши мисли.

— Арестуваха го.

Децата бяха прекратили играта. Бяха се скупчили пред вратата на дневната и гледаха разтревожено Линда.

— Повдигнали са му куп обвинения, включително за съучастие в убийството на Лестър Когинс и Бренда Пъркинс.

— Не! — изкрещя Бени.

На Клеър й се прииска да им каже да напуснат стаята, но разбра, че няма да може да ги отпрати. Тя знаеше защо е дошла Линда, разбираше мотивите й, но въпреки това малко я беше яд на нея. И на Ръсти, задето бе забъркал в тази каша и децата. Но не сме ли всички в един кюп? Когато е под Купола, човек не може да избира дали да участва или не.

— Той застана на пътя на Рени — каза Линда. — Това е основното. Това е основното от гледна точка на Рени — кой застава на пътя му и кой не. Той съвсем е забравил в каква ужасна ситуация се намираме всички ние. Не, по-лошо. Той използва ситуацията.

Джо я погледна мрачно.

— Госпожо Евърет, знае ли господин Рени къде сме ходили тази сутрин? Знае ли за кутията? Би било лошо, ако знае.

— Коя кутия?

— Онази, която намерихме на Блек Ридж — отговори Нори. — Ние видяхме само светлините й, Ръсти отиде там, за да я огледа отблизо.

— Това е генераторът — добави Бени. — Само че той не успял да го изключи. Дори не успял да го повдигне, въпреки че според него бил съвсем малък.

— Не знам нищо по този въпрос — каза Линда.

— Значи и Рени не знае. — Джо въздъхна така, сякаш камък му беше паднал от сърцето.

— Защо мислиш така?

— Защото щеше да заповяда на ченгетата да ни разпитат — отговори Джо. — А ако не отговорехме на въпросите, щяха да ни вкарат в затвора.

В далечината проехтяха два слаби гърмежа. Клеър наклони глава и се намръщи.

— Пиратки ли бяха това или изстрели?

Линда не знаеше, а и тъй като гърмежите не бяха дошли откъм града (твърде слаби бяха), не й пукаше.