Трупът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Гедеон Крю #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Трупът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Дейвид Балдачи
— С тази джаджа мога да стартирам половин дузина операционни системи — каза той и почука флашката. — Слава богу, че лаптопът има USB порт.
— И сега какво? — попита Гедеон.
— Сега ще пусна речникова атака, за да открия паролата на Блейн.
— Ясно.
— Ако паролата не е прекалено дълга или неразбираема и ако мониторът на пароли на операционната система позволява достатъчно опити, може да успеем.
Гедеон го погледна със съмнение.
— Блейн не е новак.
— Но това не означава, че е техничар. Това чудо може да проверява по двеста и петдесет хиляди пароли на секунда. Да видим колко параноичен е Саймън Блейн.
През следващите деветдесет минути Гедеон караше джипа точно със 127 км/ч. Минаха покрай Елк Сити, Клинтън и Уедърфорд. Слънцето залезе и нощният купол над прерията се изпълни със звезди. Наближаваха Оклахома Сити, а резултат нямаше. Гедеон се изнерви. Фордайс също започна да губи търпение — взираше се в монитора и мърмореше. Накрая изруга, издърпа флашката, изгаси компютъра и изръмжа:
— Добре. Едно на нула за Блейн.
— Значи сме прецакани? — попита Гедеон.
— Все още не сме.
Щом лаптопът се рестартира и отново се появи началният екран, Фордайс бързо затрака с клавиатурата:
LOGIN: root
PASSWORD:
По екрана бясно полетяха текстови съобщения.
— Бинго! — възкликна Фордайс.
Гедеон го погледна.
— В неговия акаунт ли влезе?
— Не.
— Тогава каква полза?
— Влязох в системния акаунт. Просто пишеш „root“ за име и парола — и готово, вече си супер потребител. Направо да не повярваш колко много хора не знаят достатъчно или просто ги мързи да сменят паролите по подразбиране на по-старите UNIX системи.
— И сега можеш ли да влезеш в неговия акаунт или да отвориш файловете му?
Фордайс поклати глава.
— Не, не мога. Но може и да няма нужда.
— Как така да няма нужда?
— Защото като супер потребител имам достъп до стандартния файл за пароли на системата.
Той включи отново флашката, написа дълга серия команди и се облегна назад с грейнала физиономия. Посочи екрана.
— Виж.
Гедеон погледна.
BlaineS:Heqw3EZU5k4Nd:413:adgfirkgm~:/
home/subdir/BlaineS:/bin/bash
— Това са името и паролата му, която е зашифрована по СКД.
— Стандартът за криптиране на данни? Мислех си, че е непробиваем.
Фордайс се усмихна.
Гедеон се намръщи.
— Аха. Нека позная. Правителството е оставило задна вратичка в стандарта.
— Не си го чул от мен.
През следващите десетина минути Гедеон продължи да кара, а Фордайс пишеше, като от време на време спираше и се взираше в екрана. Накрая изруга грозно.
— Не се получава, така ли? — попита Гедеон.
Фордайс поклати глава.
— Не мога да разбия криптиращия алгоритъм. Блейн се оказа много по-добър, отколкото си мислех. Той или някой друг е използвал подсилен вариант на СКД. Напълно блокирах. Не мога да измисля нищо друго.
В джипа се възцари тишина.
— Не можем да се откажем просто така — каза Гедеон.
— Някакви идеи?
— Можем да се опитаме да познаем паролата.
— Да бе! Речниковата атака току-що опита над един милиард пароли на дванайсетте най-разпространени езици — думи, словосъчетания, лични имена, топоними, да не говорим за компилацията от повече от милион често употребявани пароли. Това е най-добрата програма за разбиване с груба сила на света. А ти си мислиш, че можеш да я биеш с налучкване?
— Поне знаем какво да не пробваме. Твоята речникова атака е просто една тъпа програма. Ние знаем много повече за Саймън Блейн, отколкото тя. Виж, заслужава си да опитаме. Вече знаем името на акаунта му, нали? — Гедеон се замисли за момент. — Може да е използвал името на някой герой от книгите си. Извади си телефона, влез в личния му сайт и виж дали няма да ти попаднат имена на герои.
Фордайс изсумтя одобрително и се захвана за работа.
След няколко минути разполагаха с двайсетина имена.
— Дърксън Оджър — каза Фордайс, загледан в списъка. — На Блейн наистина ли му плащат да измисля такива тъпи имена?
— Опитай го.
Фордайс вдигна капака на лаптопа.
— Първо ще опитам с „Дърксън“.