Факторът Айнщайн
- Автор: Венгар Вин, Поу Ричард
- Язык: болгарский
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Факторът Айнщайн». Краткое содержание книги:
Дънкан Максуел Андерсън, главен редактор на списание „Съксес“
Наистина забележителното при приложеното от китайците „промиване на мозъка“ било, че не използвали изтезания или физическо насилие, за да го постигнат. Пленниците били помолвани и убеждавани — „на час по лъжичка“ — да изказват чужди мнения, но изцяло по собствена воля. Първо, примерно ги приканвали само да изброят писмено какви добри неща, според тях самите, има все пак в комунизма. После — под маската на свободно и справедливо обсъждане на темата — ги помолвали да изброят писмено лошите страни на американската система. Постепенно и неотклонно в съзнанието на военнопленниците изпъквали привидно само дребни и незначителни недостатъци на капитализма, но на подсъзнателно ниво те се трупали и нараствали лавинообразно. Целият процес продължавал дотогава, докато поне един от тях не промени убежденията си и не се обърне в правата комунистическа вяра.
Силата на промиването на мозъка се дължи на факта, че съответният човек не изразява възгледи, които някой друг е вложил насила в устата му. Тъкмо напротив, той много добре знае, че сам е стигнал до съответните изводи и мнения. И в крайна сметка, все по-нарастващата пропаст между представата, която военнопленникът е имал за себе си като за лоялен американец, и фактът, че същевременно пише все по-дълги и по-дълги списъци с нелоялни към родината му признания, причинява това, което психологът Леон Фестинджър нарича „когнитивен дисонанс“ — тоест драстично разминаване, несъответствие и непоследователност в мислите, чувствата и поведението на съответния човек.
Според Фестинджър хората проявяват силно изразена склонност да отстраняват когнитивния дисонанс. Ако примерно се насилвате да се усмихвате и да се държите оптимистично, когато сте тъжни и отчаяни, в един момент неминуемо ще реагирате на така възникналия в ума ви когнитивен дисонанс, като или се откажете от преструвката си, че сте щастливи, или наистина се почувствате щастливи. Просто няма да сте в състояние да поддържате особено дълго двете противоречащи си състояния — както е станало и с онези злощастни американски войници, попаднали в китайски лагер за военнопленници.
Методът на Сократ
Понастоящем възприемаме образованието като процес, при който учителят „налива“ информация и знания в главата на ученика. Но английската дума за образование — „education“ — произлиза от латинската „educare“, която означава буквално „извличам“. В древността задачата на учителя е била да помага на ученика да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения (виж Фигура 10.1)3.
Тогавашното образование е следвало метода на Сократ. И макар че в действителност не Сократ е неговият създател, той е допринесъл изключително много за популяризирането на тази техника. При метода на Сократ учителят задава серия дълбокомислени въпроси, като чрез тях принуждава учениците си да осъзнаят, обмислят, определят и опишат собствените си възприятия, възгледи и идеи.
Сред многото положителни страни на този метод е и това, че той насърчава хората да се вгледат в себе си, да осъзнаят възприятията си и да ги изразят със свои думи. Което пък — както несъмнено биха се съгласили и китайските промивачи на мозъци — е най-сигурният начин за постигане на трайно въздействие.
Методът на Сократ е полезен не само за учениците, но и за учителя. Всъщност прочутите школи на древна Гърция били основавани с оглед да са от полза както на постигналите мъдрост мислители, така и на жадните за знания техни слушатели. Преподаването в школите подсигурявало на тогавашните учени мъже аудитория, пред която да излагат и да развиват своите идеи и възгледи. И тези древни мислители, наричани софисти, се отблагодарявали на слушателите си, като разбуждали задрямалата им сетивност и извличали от тях собствените им възприятия и прозрения чрез задаване на въпроси за размисъл. И двете страни се възползвали от така създадената мощна примка за обратна връзка, която обостряла интелекта и разширявала кръгозора им. Останка от тази древна система откриваме в популярната фраза „Ако искаш да научиш нещо по даден предмет, започни да го преподаваш на други.“
3
Въпреки че тази съпоставка не е валидна за българския, както и за много други езици, ролята на учителя във всички древни култури е била именно такава. В българския език би могла да се потърси известна аналогия с тази любопитна теза на автора, като се вгледаме в корена на думата „образование“ — „образ“, тоест извличане на вътрешния образ на ученика — Б. прев.