Свещеният камък

Тонът му накара устните й да трепнат.

— Но предпочиташ да бъдеш сприхав.

— Може би. Имайки предвид и че вече трябва да се тревожим за две бременни жени, а не само за една.

— И двете са доказали, че са напълно способни да се грижат сами за себе си, особено днес. Бременната Лейла успя да запази самообладание, да порови в чантата си и да извади спрей, с който да напръска очите на горкия хлапак. Спаси себе си, а вероятно и Куин, и мен. И определено спаси момчето. Щях да го застрелям, Гейдж.

Сибил въздъхна, събирайки продуктите. Напрежението, осъзна тя, бе не само заради случилото се, а и заради онова, което би могло да се случи.

— Щях да застрелям онова хлапе без миг колебание. Зная. Благодарение на нея няма да се наложи да живея с това.

— С играчката, която носиш, само щеше да го ядосаш.

Устните й отново трепнаха и тя извърна глава към него.

— Ако това е опит да ме накараш да се почувствам по-добре, не е лош. Но, господи, не е зле да пийна нещо за главоболието.

Когато Гейдж се отдалечи, тя продължи да опакова продукти. Той се върна с шишенце хапчета и й наля чаша вода.

— От аптечката в банята.

Сибил глътна таблетката.

— Да се върнем на последното приключение. И Лейла, и Куин се отърваха без драскотина… за разлика от потенциалната развръзка, която видяхме. Това е много важно.

— Няма спор.

Гейдж застана зад нея и започна да разтрива нежно раменете й.

— О, господи! — Очите й блажено се затвориха. — Благодаря.

— Значи не всяко видение се случва, а има и неща, които не виждаме. Не видяхме Лейла бременна.

— Напротив, видяхме я. — Сибил се остави в ръцете му, на които разчиташе повече, отколкото на аспирина, за да се отърве от мъчителното главоболие. — Ти не забеляза. Видяхме ги двамата с Фокс в бутика, през септември. Беше бременна.

— Как… няма значение, женска интуиция — реши Гейдж. — Защо не го спомена тогава?

— Не бях напълно сигурна. Но това разкрива, че някои неща са писани, а други могат да бъдат променени. — Тя застана лице в лице с него. — Не е сигурно, че ще умреш, Гейдж.

— Предпочитам да остана жив. Но няма да избягам от съдбата си.

— Разбирам те. Обаче нашите видения до голяма степен помогнаха на приятелите ни да избегнат смъртта. Трябва да вярвам, че ще помогнат и на теб. Не искам да те загубя. — На път да рухне, Сибил пъхна двете чанти с продукти в ръцете му и продължи шеговито: — Удобно е да си наблизо.

— За да ме товариш като магаре.

Сибил побутна следващата чанта към него.

— Не само. — Ръцете му бяха пълни и тя се повдигна на пръсти и потърка устните му със своите. — Време е да тръгваме. Трябва да се отбием в сладкарницата.

— За какво?

— За още една торта с надпис „Радваме се, че сте живи“. Хубава традиция. — Сибил отвори вратата и му стори път да мине пред нея. — Знаеш ли какво, за рождения ти ден, когато оцелееш, ще ти направя торта.