От устните към сърцето

— Това пътуване на всяка цена ще е нещо хубаво… — каза тя. — Дори само името Измир веднага промени цвета на лицето ти.

Без да продумам, хванах жена си за ръцете и започнах да я целувам по косите, по страните с типичната детска невъздържаност. Джавидан бе привикнала да ме вижда сдържан и сериозен дори в най-пламенните любовни сцени. Смееше се на детското ми вълнение и казваше:

— Ако знаех, че ще останеш толкова доволен, доста по-рано щях да го предложа.

Когато съм щастлив, говоря много.

— Ще видиш колко хубаво ще работя там — казвах аз. — Всъщност не придоби ли плът и кръв най-прекрасната ми творба в Бозяка? Аз малко приличам на славеите… Когато се разделят със земите си, и те се смълчават, изгубват всичките си трели… После, така ми се струва, там бих те обичал по друг начин… Преди малко каза, че ме намираш променен… Като отидем там, ще ме видиш по-млад, по-силен и по-жизнен отпреди…

Вечерта часове наред гощавах гостите си с музика. Не знам откога не бях свирил тъй хубаво, тъй вълнуващо на цигулка. Времето беше топло, морето — спокойно. Луната бе съвсем наедряла. Бяха надошли хора с лодки пред вилата, за да слушат цигулката.

Сега цялата къща спи… Само моите очи не ги лови сън. Измъкнах се от стаята, за да не безпокоя Джавидан, и идвайки тук, почнах да пиша в дневника си тия редове.

Като дете се радвам. Значи до няколко дни ще бъда в Бозяка. Пак ще се разхождам из лозята сред горещия аромат на грозде. По тесните пътища, изпълнени с диви рози и теменужки, ще се спускам до Арапдере, пак ще ходя на лунна светлина до Къркчамлар. Пак до кладенеца сред терпентиновите дървета ще зърна Грозденцето с русите му до бяло коси, със светлите му лунички, с меланхоличните му зелени очи… Но дали Грозденцето още е там?… Дано, като се е омъжило за годеника си, да не са заминали другаде. Сърцето ми изобщо не допуска подобна възможност… Какво е Бозяка без Грозденцето? Значи отново ще видя Ламия, отново ще поговоря с нея. Ех, колко прекрасно е!… Какво ли ще стори, като ме види първия път? Сигурен съм, че ме е забравила. Ала прегърна ли я, ще си припомни… Повече няма да говорим за онази стара история… Така де, аз вече имам съпруга и в някаква степен — любима… И при нея, естествено, е така… Онова беше един летен сън; дойде и си отиде… Щом се погледнем в очите с Грозденцето, ще си го припомним… Ах, онази сладост в погледа на меланхоличните, зелени очи… Отсега усещах вкуса й.