Дар от Земята

— Вече е записано в медицинския му картон. Така че нищо не мога да направя. Лично аз не възнамерявам да му съобщавам каквото и да било.

Навъсената докторка си тръгна. Лени попита:

— Закъде си се разбързал толкова?

— Имам една идея във връзка с Мат. Ще ти разкажа по-късно.

— Не ти ли се струва, че получихме достатъчно от него?

— Не — отвърна Хари Кейн. — Щеше ми се да е така, но не мисля. Поне засега.

Милард Парлет бе съвсем близо до пълна изнемога. Беше се пренесъл в кабинета на Исус Пиетро Кастро в неделя вечерта — още преди да поставят нова стена — и от тогава живееше тук. Тук му носеха храната, а тясната кушетка използваше за спане в редките случаи, когато му оставаше свободно време. Понякога го завладяваше странната увереност, че краят му е съвсем близо, но все пак беше щастлив, че е живял достатъчно, за да види с очите си кризата, която бе предсказал още преди сто години.

„Планк“ бе причинил на Болницата огромни щети, но възстановителните работи бяха напреднали значително. Парлет лично бе наел една от най-добрите строителни фирми и дори й заплати от джоба си. Е, в края на краищата ще предостави всички сметки в Съвета и загубите му ще бъдат възстановени. Точно в момента работниците боядисваха външната стена на неговия кабинет, същата, която в неделната нощ бе зейнала към пространството.

Най-сериозният проблем сега бе, че почти половината от служителите на Изпълнението бяха подали оставки.

Събитията от изминалата седмица бяха оказали катастрофално въздействие върху духа на Изпълнението. Обвинението на Главата в държавна измяна и насилственото й сваляне от поста бе само част от всичко. Илейн Матсън и Мат Келер бяха внесли своя дан, прониквайки в Болницата, въоръжени с бомби и с подривни намерения. Затворниците се бяха освободили от вивариума, за да сеят смърт по коридорите на Болницата. Унищожаването на „Планк“ бе повлияло не само на болничния персонал, но и на цялото население от плато Алфа — та нали „Планк“ бе неразделна част от неговата история.

В Изпълнението цареше невероятно объркване. Всички планирани набези срещу селищата на колонистите бяха отменени. По коридорите на Болницата нагло се разхождаха отдавна издирвани бунтовници и никой не смееше да ги закачи. Те се държаха грубо и предизвикателно с полицаите. Носеха се слухове, че Милард Парлет пишел нови закони, които още по-силно ограничавали властта на полицията. От това, че слуховете отговаряха на истината на никой не му ставаше по-леко.

Парлет правеше всичко, на каквото е способен. Проведе разговори с всеки един от желаещите да напуснат. Някои убеди да останат. Колкото повече се разреждаха редиците на полицаите, толкова повече нарастваше умението му да убеждава.

Едновременно с това той се занимаваше с четирите политически блока на Платото.

Съветът на екипажа преди бе изцяло подчинен на Парлет. С известно търпение, късмет и вяра в успеха би могъл отново да ги поведе.