Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
— Бих казал, че е така — гласът му бе пълен с неодобрение. — Ще се обадя утре на баща ти и ще му кажа да те провери…
— Не! — Тя трепна от страха в гласа си. Родителите й само щяха да се притеснят и да осъзнаят, че ги е лъгала за способността си да се справи със силата на нововъзникналите си таланти. — Добре съм, давам ви дума. Татко само ще се разтревожи. Знаете какви са с мама. Ще отида на лекар сутринта, обещавам. — В този момент би обещала всичко.
— Много добре — въздъхна той най-сетне примирено. — Но ще се обадя на доктора за по-сигурно. Да се уверя, че си се прегледала.
Мегън кимна с благодарност.
— Обещавам. — Пое дълбоко въздух и даде на Мак една уморена усмивка. — Просто съм изтощена. Сега отивам в стаята си.
— Разбира се. — Кимна той, очите му я гледаха топло. — Ще те наблюдавам докато вървиш надолу по коридора, за да съм сигурен, че няма да имаш по-нататъшни проблеми. Бъди внимателна, Мегън.
Тя кимна, преди да се обърне и да си тръгне.
Спомни си за мен… Мегън почти спря при настойчивостта, която разцепи главата й. Мисълта бе на някой друг, за частица от секундата, тя дори не бе сигурна, че я е почувствала.
Прехапа устни, уверена, че скоро ще изчезне. Вече се разсейваше, последна следа от усещане за тъга и мъка, преди да изчезне.
Когато мина един завой по коридора, Мегън спря шокирано.
Беше сигурна, че едно малко събитие в живота й не означава нищо. Един миг във времето. Съвпадение. Докато сънят не се измести и тя погледна нагоре и видя надупчения от куршуми СУВ в дерето, и младият мъж зад волана. Тогава в съзнанието й проблеснаха снимките от компютъра.
Марк и Ейми. Същата двойка, която бе видяла със сенатор Кули.
— Мегън, по дяволите, казах да се събудиш!
Мегън се събуди с въздишка, трепереща в ръцете на Брейдън, когато осъзна, че лежи в средата на пода на спалнята си, гола, трепереща от студ, и се взира в него шокирано.
Поемаше дъх тежко и на големи глътки, сякаш не й стигаше кислородът. Главата й се клатеше на раменете.
— Престани! — Мегън се опита да вдигна ръце и ги притисна към корема му, вместо към гърдите. Разтърсването спря и тя го погледна шокирано. — Какво правиш?
— Какво, по дяволите, правиш ти? — изръмжа Породата яростно. — Измъкна се от леглото, мърморейки за тренировки и изтощение, и започна да трепериш така, сякаш някой ти е изкарал въздуха. Едва успях да те хвана, преди да паднеш на пода.
Младата жена тръсна глава, опитвайки се да си спомни. Трябваше да си спомни съня. Прехапа устни, когато Брейдън я дръпна обратно към леглото и уви завивката около треперещото й тяло.
— Какво, по дяволите, сънува, Мегън?
Сънища. Не сън, а спомен. Тя се намръщи, когато в съзнанието й изникнаха несвързани картини.
— Не знам. — Мегън поклати глава и сложи ръка на челото си, докато картините се опитваха да се подредят.
Лица. Затворени. Очи. Мъртви очи. Без надежда. Без свобода.
Спомни си за мен.
Тя трепна, когато гласът отекна в главата й. Усещането, болката на животно, викът на млада жена.
Вдигна очи към Брейдън и видя загриженост в погледа му, когато той се наведе към нея, а дланите му започнаха да потриват ръцете й. Тя примигна шокирано.
— Виждала съм ги. — Втренчи се в него ужасено. — О, Боже мой, Брейдън. Виждала съм ги. — Мегън се изправи неуверено на крака, отблъсна ръцете му, спъна се в одеялото и политна към него.
— Мегън, успокой се — грубата му заповед и острият тон на гласа му, я накараха да се усмири, но съзнанието й все още беше в хаос.
— Пусни ме. — Тя поклати глава яростно. — Трябва да се облека. Трябва да видя онези снимки отново. Онези, които ми показа преди.
— Марк и Ейми? — тонът му стана по-рязък.
Мегън кимна отсечено, умът й запрепуска, докато се опитваше да подреди съня си. Голяма част от него все още беше неясна, но си спомни лицата.
— Бяха четири. Къде са другите две? — Тя се отдръпна от него и тръгна към стола, откъдето взе меката, дълга фланелена рокля.
— Четири? — Брейдън също започна да се облича. — Четири какво?
— Породи. — Мегън прокара пръсти през заплетената си коса. — Сънувах, но това не беше сън. Беше толкова неясно… — гласът й бе натежал от отчаянието, бушуващо в нея, и я накара да трепне.
— Ела тук. — Брейдън я завъртя и я побутна нежно към стола. Мегън осъзна, че е напълно облечена. — Сложи си чорапите, подът е студен. Държиш това място като хладилник.