Мадам дьо Помпадур [bg]

Жан въздъхна и оправи дантелените ръкави на черната си рокля. Преди три дни погребаха дофината. Блестяща факелна процесия придружи испанската принцеса до последния ѝ дом в "Сен Дени". Изпратиха бъдещата кралица на франция с всички почести. Най-отпред яздеха 40 гвардейци с факли, следваха ги офицери от дворцовия щаб, после каретите на придворните и духовниците. В последната карета, запрегната с осем коня, седяха епископите и мосю Бойе, който носеше сърцето на дофината, положено върху кадифена възглавничка. Зад тях идваха 60 кралски ездачи, 40 пажове, тромпетисти, въоръжени херолди, мускетарите и швейцарски гвардейци, водени от своите барабанчици – и накрая катафалката, също запрегната с осем коня. Придружаваха я свещеници на коне и слугите на дофината. Двама бригадни генерали и 25 лични стражи на краля завършваха процесията.

Кралят се върна във "Версай" в деня след погребението. Дворецът бе потънал в траур, цареше потискаща атмосфера. Черно платно обвиваше покоите на починалата, галерията и стълбището към крилото на принца, портите, двора и вратата към министерското крило. Всички огледала в двореца бяха покрити, а придворните носеха черно – само кралят имаше право да се облече във виолетово.

Жан съжаляваше безкрайно за смъртта на дофината, отишла си толкова млада, но очакваше с нетърпения края на дворцовия траур. Мрачното настроение късаше нервите ѝ. Тя въздъхна, седна на малкото си писалище и отново се зае с кореспонденцията си. Най-силно я тревожеше Луи. Беше станал необикновено мълчалив и почти не разговаряше с нея. Обзелата го меланхолия го отдалечаваше от всичко и всеки, дори и от нея. Молеше се дълго и по два пъти на ден ходеше на меса. Жан не го познаваше като богобоязлив и това я плашеше. След детството, прекарано в манастира, тя имаше противоречиво отношение към религията. Вярваше в Бог и често Го молеше да ѝ прости греховете, но се отвращаваше от фалшивата набожност и лицемерието на придворните духовници, чиито възгледи противоречаха на здравия човешки разум. Мисленето и се формира под влияние на разсъжденията и дискусиите между поетите и философите в парижките салони. Макар да съзнаваше прелюбодеянието си, тя рядко мислеше за Шарл. След първия шок той се справяше много добре с раздялата им и с унижението, че жена му е станала кралска метреса. Льо Норман дьо Турнем ѝ разказа, че Шарл се утешава с певици от операта. За съжаление брачните им клетви бяха ненарушими и двамата шяха да останат съпрузи до края на живота си. Добре поне, че имаха отделно имущество. Църквата разрешаваше развод само при извънредни обстоятелства – в случай на жестока злоупотреба или ерес, но жената беше длъжна да се върне при семейството си или да се оттегли в манастир и двамата бивши съпрузи нямаха право да встъпват отново в брак. В нейния случай нямаше значение омъжена ли е, или не – връзката ѝ с Луи представляваше смъртен грях в очите на Църквата. Въпреки това тя не се чувстваше виновна.