По-студената война

Оказа се, че Клекнър си бе уредил среща с някаква ливанка в „Еклипс“ на Уолтън Стрийт. Най-младата жена от екипа на име Луси влезе в бара след десетина минути, но усилията й да заснеме компаньонката на Абакус бяха временно затруднени от натрапчивото внимание на двама дубайски бизнесмени.

- Изглежда на около двайсет и пет - докладва тя на Кел направо от бара. От шума наоколо Кел едва различаваше думите й. - Чух го да я нарича „Зена“. Държат се доста интимно. Или са се виждали преди, или я е поръчал изрично за секс.

- Защо нищо не знаем за нея? - попита той Елза, докато изпращаше на Дани есемес и указания да не мърда от Уолтън Стрийт. Отдавна не беше чувал думата „поръчал“ в контекста на междучовешки отношения. - Коя е тази Зена?

Елза вдигна рамене.

- Може да е ползвал новата СИМ карта - предположи тя.

Кел бе разпоредил да махнат една от преградните стени в офиса, за да се образува по-голямо общо пространство, където да седят членовете на екипа. Бяха купили и допълнително канапе за целта. Сега Елза лежеше върху него с поглед, вперен в тавана; изглеждаше уморена и раздразнителна.

- Човек винаги може да използва нов имейл адрес, сайт или айпи, за да се свърже с когото си поиска - каза тя.

- Така е - съгласи се Кел. - Което не отменя необходимостта да засечем тази СИМ карта.

Клекнър прекара още час в „Еклипс“, докато затвориха, след което със Зена си тръгнаха заедно. Луси бе разрешила на дубайските бизнесмени да й платят сметката и бе излязла, придружавана от двамата, половин час по-рано, за да накара Клекнър да си мисли, че е с тях. Още щом се озоваха на улицата обаче, тя набързо ги разкара и си отиде у дома - беше „изгоряла“, което на професионален жаргон означаваше, че бе допуснала Клекнър да види лицето й и не биваше повече да му се мярка, за да не я разпознае.