ШЕСТ ВРАНИ

Двамата се гледаха дълго в очите. Слънцето клечеше ниско в небето и заливаше снега със снопове златна светлина. Русото в ресниците на Матиас надничаше през черния антимон, с който Нина ги беше оцветила. Скоро трябваше пак да поработи върху маскировката му.

В дните след корабокрушението двамата установиха помежду си трънливо примирие. Породилото се чувство надхвърляше баналното физическо привличане, беше много по-наситено с напрежение, с разбирането, че са воини, които в друг живот сигурно биха били съюзници, а не врагове. Същото чувство изпитваше Нина в момента.

— Това би означавало да предадем останалите — каза тя. — Да ги лишим от милионите на Съвета на търговците.

— Така е.

— А Каз ще убие и двама ни.

— Стига да научи истината.

— Пробвал ли си да излъжеш Каз Брекер?

Матиас сви рамене.

— Тогава ще умрем, както сме живели.

Нина сведе поглед към измършавялото тяло на Нестор.

— В името на кауза.

— Значи сме на едно мнение по този въпрос — кимна Матиас. — Бо Юл-Баюр няма да напусне жив Ледения палат.

— Имаме сделка — каза тя на керчски, езика на търговията, който не беше роден за нито един от тях.

— Имаме сделка — отвърна той.

Матиас замахна отново и заби с все сила кирката в земята, сякаш да подпечата споразумението им. Нина взе своята и направи същото. Без повече приказки двамата се съсредоточиха върху непосредствената си задача и скоро влязоха в мълчалив ритъм.

Поне за едно Каз беше прав. С Матиас най-после бяха намерили обща почва.