Лилит: Змия в тревата

— Хайде да се залавяме за работа — изрече рицарката рязко и недружелюбно. — Ще нападнем и превземем имението Зийс. Вещицата си има причини, иска да уреди стара разпра. Този младеж също гони свои собствени цели. Аз пък… да речем, че Лак е съвсем малко имение, почти изцяло заобиколено от противни мочурища. А невинаги е било така. Преди разполагах с четири квадратни километра превъзходни ниви за отглеждане на вей, точно където сега минава границата на Зийс край блатата. Тийл и Артур ми отнеха не само земята, но и работещите там пешки. Случи се преди девет години. Оставиха ми само остров Лак и въпреки че имаме няколко бостана с дини и пасища за снарките, едва се изхранваме. На практика изпаднах във васална зависимост от Тийл, оттогава го намразих и в червата. Обаче до тоя момент нямах достатъчно сили да го нападна, нито пък запазих влиянието си, та да привлека съюзници. Вие сте моят шанс да си върна земята и самоуважението.

Отношението на О’Хигинс към нея стана видимо по-приветливо. Пак си бе проличала хитростта на свещеника — жена-рицар, която ненавижда Зийс. Идеално съвпадение.

Да, дори прекалено идеално, казах си след секунда. Надушвах неприятности в цялата тази история. Имаше нещо крайно съмнително. Твърде удобно, твърде сръчно нагласено. Разтревожих се, че някой се опитва да ме насади на пачи яйца и нямаше кой друг да е освен отец Бронц.

Откакто избягах от Зийс и го намерих, той изцяло направляваше живота ми, при това с желание и готовност. Дори бях склонен да се съглася, че седналият до огъня Кал Тремон е вече изцяло плод на неговите машинации, също както и това грижливо стъкмено сборище от странни съюзници. По дяволите, а той каква игричка въртеше?

Отдавна бях изстискал каквото можах от малкото си познати в този свят и всички потвърждаваха представата за бродещия магистър, за свещеника, не само прогонен, но и заклеймен от своята църква, живеещ сред тях откакто се помнеха. Тъкмо последният факт ме лишаваше от спокойствие. Никой не бе го виждал да изнася проповед или отслужва меса, изобщо — явно пренебрегваше заниманията, налагани от вярата му. А и никой не потвърждаваше или отричаше разказите му как е живял във Външния свят и каква е причината в края на краищата да попадне тук.

Но ако беше на страната на господаря Тийл, Марек Крийгън и останалата сган, защо загуби толкова време с мен? Би могъл просто да ме тикне в ръцете им и да забрави. А ако сам бе някой от високопоставените, преструващ се на смирен свещеник, защо се погрижи аз да стигна до Института и да получа най-доброто обучение, достъпно на Лилит? Ако таеше ламтежи за власт, нямаше ли по някое време да се превърна в заплаха за него?