Вековен дъжд [bg]

— Не отговорихте на въпроса ми.

Флойд още веднъж си напомни, че последното, което искаше, бе да си изпусне нервите пред хората от Ке, и отново си наложи спокоен и разумен тон като на човек, който няма какво да крие:

— Това беше последният ми контакт с Кюстин.

— Много добре — заяви Белиар. — А имаше ли някакъв знак, че Кюстин е идвал тук във ваше отсъствие? В края на краищата е ваш сътрудник, така че допускам, че е разполагал с ключове от кантората?

— Нищо не ме наведе на тази мисъл.

— Нищо не е било пипано или взимано, никакви съобщения?

— Нищо от този сорт — отговори Флойд възможно най-отегчено.

Белиар даде знак на униформения полицай да престане да си води бележки:

— Приключихме тук. — Той извади една визитна картичка от вътрешността на сакото си: — А сега е мой ред. Намерихме една от визитките ви в тялото на Бланшар, а друга се оказа в свидетеля, забелязал Кюстин да напуска местопрестъплението. За да запазим добрия тон, ви предлагам своята.

Флойд я взе.

— Някаква конкретна причина да ми потрябва?

— Кюстин може да се опита да се свърже с вас. Не е необичайно, особено когато някой се укрива от закона. Нищо чудно да му потрябват някои лични вещи или да се нуждае от пари. Възможно е да поиска да сподели своята страна от историята с приятел.

— Вие ще бъдете първият човек, на когото ще позвъня, ако Кюстин се свърже с мен.

— Гледайте да не забравите обещанието си. — Белиар посегна към шапката си, но спря: — Едва не забравих. Исках да ви помоля за една дребна услуга.

— Целият съм в слух.

— Трябва да се обадя по телефона ви. Един от екипите ни проучва местопрестъплението и искам да се свържа с тях, преди да предприема следващия си ход, в случай че са се натъкнали на нещо. В колата имам радиостанция, но пътят до долу е дълъг, а и няма да мога да избера директно апартамента на Бланшар.

— Заповядайте — кимна Флойд, усещайки как кръвта в жилите му изстива най-малко с десет градуса. — Надявам се това да бъде отчетено като съдействие на властите.

Белиар вдигна слушалката и започна да набира.

— Без съмнение. И не ми позволявайте да изляза оттук, без да съм разписал онази служебна бележка за счупения кон.

Ъгълчето на бележката от Кюстин, надничащо изпод апарата, ставаше все по-голямо в очите на Флойд. Приличаше му на развято бяло знаме. Ако откриеха тази бележка, помисли си той, с двама им беше свършено. Щяха да го отведат в Ке и да усложнят живота му дотам, че в крайна сметка да им даде достатъчно информация, за да намерят Кюстин. А ако умреше преди това, просто щяха да назначат достатъчно хора по задачата, за да я доведат до успех. Вече бяха надушили кръв: шанс да накажат Кюстин за начина, по който ги беше предал — ако не на практика, поне в мислите си, — преди да се пенсионира принудително. Бяха жадували отмъщението си дълго и нямаше никакъв шанс да проявят милост.