Бандата от Чарлстаун [bg]

Макгуайър се почеса по главата, сякаш обмисляше какво да направи. После се приведе напред и рече:

— Хиляди извинения, но сгафи за втори път!

Сграбчи безименния му пръст и го скърши като тънко клонче.

Фин се разпищя от болка. Писъкът му изпълни цялото помещение и отекна в стените. В отговор Макгуайър изрева точно пред очите му.

— Ето, виждаш ли? Никой няма да те чуе! — После сви юмрук и го цапардоса в устата, но толкова силно, че едва не го събори от стола. — Пораздвижи малко този мозък, Фин! Оттук нататък може да става само по-зле!

Фин усети струйката кръв, стичаща се от устата му към брадичката. Металният вкус го изпълни с още по-голям ужас. Наложи си да впрегне цялата си воля, за да не се пречупи. Ако изобщо имаше шанс да оцелее, трябваше да държи на своето. И на всяка цена да накара Престън да се покаже! Очите му се насълзиха, но той преглътна страха и попита дрезгаво:

— Той тук ли е? Няма ли смелостта поне да застане срещу мен?

— Кажи ми онова, което искам да знам, Фин, а после можем спокойно да сложим край на тази жалка пиеса, която се опитваш да ни играеш! — заяви Тони Макгуайър, макар погледът му да подсказваше, че по-скоро би предпочел играта да продължи.

— Мамка ти, Макгуайър! — изплю Фин.

— О, не, Фин! За твое добро е повече да не се опитваш да ме вбесяваш!

— Не и докато не говоря с Престън! — извика Фин. — Искам да видя проклетите му очи, докато ми разказва как е убил Натали!

— Това няма да стане, Фин! Ще стане само това, че ще продължим да се въртим в затворен кръг, а аз ще продължавам да ти причинявам болка, докато ти не ми кажеш онова, което искам да знам!