Лов на балами [bg]

— Господин Ларго, къде сте?

— Тъкмо се канех да ви питам същото. Минах през дома ви с надеждата за едно питие. Доста бързо сте се изнесли.

— Само временно — казва Сустевич. — Имам да реша някои материално-технически въпроси.

Чувам още руска реч на заден план, след което и звуците на магистрала — клаксон от минаващ тежък камион, шум на гуми върху асфалт. Дори самият Професор ми звучи по-различно, отколкото го помня — изтормозен, запъхтян, сякаш бяга в буквалния смисъл на думата. Добрите обноски и префърцуненият тон, с които съм свикнал, явно са били изоставени наред с други неща в имението в Пасифик Хайтс. Пратиш ли руски мутри и агенти от ФБР след някого, от хладнокръвието му бързо не остава и следа.

— Разбирам. Е, вижте какво, Андрей. Имам добри новини. Нали ви дължа едни пари? У мен са. Оставих ги в едно шкафче в гардероба на гарата в Сан Хосе. Имате ли нещо за писане?

Суетене. Представям си как Професора бърка в жабката и бута настрана старо пакетче руски дъвки (големи и червени?), за да намери химикалка.

— Да, слушам.

— Гарата на Кахил Стрийт. Шкафче четиринайсет четирийсет. Комбинацията е девет-едно-едно.

— Ясно.

— В куфарчето има скъпоценни камъни за петнайсет милиона. Това са с три милиона повече, отколкото ви дължа, за покриване на разходите по прехвърлянето. Задръжте рестото. Купете нещо хубаво на Дмитрий — топъл шал или ушанка?

— Много щедро от ваша страна.

— И тъй, всичко е пито — платено, нали? Щом вземете камъните, всичко е уредено.

— Да — казва Сустевич.

— И няма да ме тормозите отново, нали? Нито мен, нито сина ми?

— Имате думата ми.

— И без повече скалпове в кофи за боклук. Нито пък разни други гадни убийства.

— Както желаете.

— Много поздрави на момчетата ви. Особено на Дмитрий.

— Господин Ларго, позволете да ви кажа — удоволствие е да се работи с вас.

— Хей, Професоре — отвръщам. — Нека и аз ви кажа нещо — пашол на хуй.

— А, много добре, господин Ларго — казва Сустевич. — И на вас да ви го начукам.