Пайнс (Живи или мъртви) [bg]

Епилог

Седи в тишината на кабинета си, качил крака на бюрото, изучава месинговата звезда в ръката си и прокарва пръсти по буквите УП в центъра, инкрустирани с някакъв черен камък, може би обсидиан. Облечен е в кафяви дочени панталони и зелена риза с дълги ръкави, също като предшественика си. Платът изглежда нов и прекадено колосан.

За утре има насрочена разширена среща с Пилчър и екипа му, но днешният ден е спокоен.

И странен.

Осем часа седи в притихналия си офис, унесен в мисли. Телефонът го прекъсна само веднъж — по обед Белинда от рецепцията го попита дали иска да му вземе нещо за хапване.

Поглежда към часовника и голямата стрелка се премества на дванайсет.

Пет следобед.

Сваля краката си от бюрото, става, нахлупва каубойската си шапка и прибира месинговата звезда в джоба си. Може би утре най-сетне ще събере сили да си я сложи.

Или може би не.

Подобно на първия ден на всяко ново начинание, този беше наистина дълъг и Итън е доволен, че е свършил.

Хвърля жаден, изпълнен с копнеж поглед към трите стари шкафа за оръжие, излиза от кабинета и тръгва по коридора към рецепцията.

Бюрото на Белинда е покрито с карти.

— Аз изчезвам — казва Итън.

Белокосата жена поставя асо пика и го поглежда с топла усмивка, която по абсолютно никакъв начин не издава коя е в действителност.

— Как мина първият ден?

— Чудесно.

— Приятна вечер, шерифе. Ще се видим утре сутринта.