Библия — Нов завет [bg]

15. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.

16. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.

17. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.

18. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.

19. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.

20. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни

21. и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.

22. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

23. и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.

24. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.

25. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.

26. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.

27. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.

28. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.

29. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?

31. А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.

32. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.

33. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;

34. и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

35. А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.

36. Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

37. Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.

38. Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.

39. И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

40. А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.