Вкусът на рая

— Днес? Ами утре или вдругиден?

— Това е нелепо, Софи. Защо изобщо да искам да виждам Аманда? Казах го съвършено ясно в Ямайка, че не се интересувам от нея.

— Очевидно не е било достатъчно ясно.

Тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Преди да стигне най-горе, се заплете в полите си, залитна за момент и се олюля назад. Посегна трескаво към перилата, но хвана само въздух. Затвори очи и се стегна, притискайки ръце към корема си, за да защити бебето. Тогава изведнъж се озова във въздуха, залюляна от силните ръце на Крис.

Затрепери, прекалено развълнувана, за да изрече и една дума.

— Бях зад тебе, Софи. Нямаше да те оставя да паднеш.

Отнесе я в нейната стая и я остави да стъпи на пода. Тя се огледа с озадачено изражение.

— Ти ме донесе точно в моята стая. Откъде знаеше?

— Бях тук преди малко. Ти спеше, затова реших да не те будя. Тогава Аманда пристигна.

Софи замръзна. Не искаше да й се напомня колко я беше заболяло, когато беше видяла как Крис целува Аманда.

— Извини ме, че прекъснах страстната ви среща.

— Не беше така, Софи. Дойдох право тук от дома на Джъстин. Нямах представа, че Аманда е била с лейди Агата, когато лорд Честър е пристигнал у дома си. Той пътува с мене на „Безстрашни“. Аманда сама е решила да дойде. Откъде знае къде живееш?

— От Рейфърд, както подозирам.

— Безпокоил ли те е?

— Не, Аманда го държеше доста зает.

Тя се дръпна леко от него. Крис беше твърде привлекателен, твърде жизнен, за да е спокойна покрай него. От една страна, тя искаше да се хвърли в прегръдките му, а от друга, искаше да го нашиба е острия си език. Този мъж беше невъзможен. Невъзможно красив, невъзможно арогантен, невъзможно изкусителен. Тя не можеше да понесе още болка.

Крис посегна към нея.

— Това не е посрещането, на което се надявах, Софи, надявах се, че ще се зарадваш да ме видиш.

Тя се измъкна от обсега му.

— Ти ме отпрати, не помниш ли?

— Заради собствената ти безопасност.

— Трябваше да изчакаш и да видиш дали наистина има опасност, преди да се отървеш от мене.

Той я притисна към стената, така че тя нямаше къде да бяга.

— Опасността беше съвсем истинска. За щастие, не стана нищо. Дойдох в Лондон, за да ви взема двамата с Каспър веднага щом „Безстрашни“ се върна в Кингстън за нов товар. Мислех, че ще мога да остана в Лондон до след коледните празници. Искам да дам на екипажа няколко седмици отпуск на брега. Имат нужда да прекарат известно време със семействата си, а аз обещах на Грейс, че ще бъда тук за кръщенето на малкия Теди и ще прекарам празниците е тях.

— При Джъстин ли ще останеш, или ще наемеш жилище?

Крис я изгледа озадачено.

— Възнамерявам да остана тук, при съпругата си. Какво те кара да мислиш, че ще искам нещо друго?

— Лейди Аманда. Съпругата няма ли да попречи на вашите… отношения?

Той посегна пак към нея и този път я хвана.