Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
— Аз ще водя коня му, дядо — каза Гарион.
— Май това е единственият възможен начин — съгласи се Белгарат.
— В крайна сметка той ще трябва да преодолее това — рече Барак.
— Може би. Но сега не е нито времето, нито мястото за това. Хайде да вървим. — И подкара предпазливо коня си.
Цялата местност бе потънала в изпарения. Преминаха край огромна локва сива кал, която пушеше и клокочеше, а зад нея се виждаше блещукащ извор с чиста вода, която весело бълбукаше и се вливаше в тинята.
— Поне е по-топло — отбеляза Силк.
Лицето на Мандорален беше окъпано в пот под тежкия шлем.
— Много по-топло — съгласи се той.
Белгарат яздеше бързо, леко навел глава встрани, вслушвайки се напрегнато в някакъв звук.
— Спрете! — остро изрече той.
Всички дръпнаха юздите на конете и заковаха на място. Точно пред тях една друга локва се превърна в мръсен сив гейзер: от нея започна да изригва рядка тиня, хвърчаща на тридесет стъпки във въздуха. Няколко минути гейзерът продължи да бълва, след това постепенно утихна.
— Сега! — извика Белгарат. — Бързо! — Той пришпори коня си и всички се понесоха в галоп край все още бълбукащата локва. Копитата на конете шляпаха в горещата тиня. Когато отминаха, старецът отново намали скоростта и наведе глава към земята.
— За какво се ослушва? — обърна се Барак към Поулгара.
— Гейзерите издават особен шум, преди да изригнат — отговори тя.
— Но аз не чух нищо.
— Не знаеш какво да слушаш.
Зад тях калният гейзер отново започна да бълва течна тиня.
— Гарион! — остро извика леля Поул, когато момъкът се обърна да погледне калната струя. — Гледай къде яздиш!
Той веднага насочи погледа си напред. Земята пред него изглеждаше съвсем обикновена.
— Върни се назад — каза тя. — Дурник, хвани юздите на коня на Релг.
Дурник изпълни нареждането й, а Гарион понечи да обърне коня си.
— Казах назад — повтори тя.
Конят на Гарион постави копитото на предния си крак върху привидно твърдата почва, ала то моментално потъна. Конят се дръпна рязко назад и затрепери. Гарион здраво опъна юздите и внимателно, стъпка по стъпка, се върна върху неподвижните скали на пътеката, която следваха.
— Плаващи пясъци — рече Силк и рязко пое дъх.
— Навсякъде около нас — съгласи се леля Поул. — Не се отклонявайте от пътеката.
Силк впери отвратен поглед в отпечатъка от копитото на коня на Гарион — то бързо изчезваше в плаващите пясъци.
— Колко са дълбоки? — попита драснианецът.
— Достатъчно, за да ни погълнат — отговори леля Поул.
Продължиха напред, като внимателно подбираха пътя си сред мочурищата и плаващите пясъци; спираха често, защото още гейзери — някои изхвърлящи тиня, други пяна, трети вряща вода — изригваха високо във въздуха. Чак късно следобед стигнаха твърда земя. Всички бяха изтощени.
— Ще минаваме ли през още такива места? — попита Гарион.
— Не — отговори Белгарат. — Те са разположени само край южния край на Езерото.
— Не може ли човек просто да ги заобиколи? — попита Мандорален.
— Отнема много повече време, пък и тресавището разколебава преследвачите.
— Какво е това? — извика изведнъж Релг.
— Кое? — попита го Барак.
— Чух нещо пред нас — като че ли падаха камъни.
Гарион усети как някаква бърза вълна докосва лицето му и разбра, че леля Поул проучва местността пред тях със своя ум.
— Мурги — каза тя.
— Колко са? — попита Белгарат.
— Шестима плюс един кролим. Направили са засада и ни очакват точно зад хребета.
— Само шестима? — възкликна Мандорален и в гласа му се промъкна нотка на разочарование.
— Малко развлечение, а? — усмихна се Барак.
— Ставаш също толкова лош като него — каза Силк на огромния черек.
— Мислиш ли, че трябва да изготвим някакъв план, графе? — попита Мандорален червенобрадия черек.
— Не е нужно — отговори Барак. — Не и за шестима. Хайде да отидем и да ги разпердушиним.
Двамата войни излязоха начело и стиснаха дръжките на мечовете си.
— Залезе ли слънцето? — обърна се Релг към Гарион.
— Тъкмо залязва.
Релг сне едното покривало от очите си, а после смъкна и плътния тъмен плат под него. Трепна, примижа и почти затвори големите си очи.
— Ще ги нараниш — Каза му Гарион. — Дръж ги покрити, докато стане съвсем тъмно.
— Може би ще ми се наложи да използвам очите си тъкмо сега — отвърна Релг. После всички поеха към хребета, където ги очакваше засадата на мургите.